Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Направи го — подкани я той и проследи критично как тя повтори движението. — Не е съвършено, но засега е достатъчно. Ще те опиша като плаха и сдържана, както подобава на дъщерята на испански гранд, възпитана в манастир.
Той отиде до вратата, но на прага спря. Очевидно си беше припомнил нещо, за което досега не беше помислил.
— Трябва ти фамилно име. Тамсин е достатъчно за домашната прислуга, но не и за останалия свят. Ти имаш ли изобщо фамилно име?
Тамсин вдигна рамене, опитвайки се да преодолее гнева си.
— Май нямам. Татко беше известен навсякъде като Ел Барон.
— Значи от днес нататък си дъщерята на сеньор Барон — обяви решително Джулиън. После се върна при нея и я улови за брадичката. Изразът на лицето му беше толкова сериозен, че изглеждаше почти заплашителен. — Само една единствена недискретна дума или един фалшив жест пред тези хора, миличка, и всичко ще иде по дяволите. Ще излетиш от къщата ми толкова бързо, че изобщо няма да усетиш какво е станало. Разбра ли ме?
— Защо мислиш, че мога да бъда недискретна? — попита гневно тя. — Това изобщо не е в мой интерес.
— Не, но не забравяй какво ти казах. Повярвай, никога не съм бил толкова сериозен. Само една издънка, даже неволна, и ще се озовеш на улицата. Аз съм в родината си и държа много на доброто си име. Нямам никакво намерение да го излагам на риск заради теб. — Погледът му задържа нейния. След няколко секунди той пусна рязко брадичката й, врътна се на токовете си и излезе от стаята.
Тамсин хвърли книгите на масата. Какво си въобразява той? Нима мислеше, че тя ще му се хвърли на шията и ще го разцелува? Или просто се страхуваше, че би могла да каже нещо недискретно, нещо твърде интимно? Разбира се, това беше възможно, тъй като тя нямаше представа какво в тази чужда страна беше прилично и почтено и какво не. Уроците им още не бяха стигнали дотам.
Тамсин се надигна на пръсти и се разгледа в огледалото над камината. Пооправи с пръсти немирната си коса и приглади назад немирните къдрици. Косата й наистина беше станала твърде дълга. Как ли се държаха благородните испански девици, възпитавани в манастир?
Тя изпробва една плаха усмивка, но тя не се получи особено убедителна. Може би трябваше да се престори, че не разбира добре английски. Така щеше да се предпази от непреднамерени грешки. Щеше да седи пред гостите в скромно мълчание, любезна, но напълно неразбираща. Трябваше да го направи заради собствената си сигурност. Полковникът беше казал напълно сериозно всяка дума и тя не можеше да си позволи да прави грешки. Уверена в успеха си, тя излезе с големи крачки от библиотеката, прекоси голямата зала и застана пред вратата на салона в другия край на къщата. В последния момент си припомни, че не трябваше да прави толкова големи крачки: Раменете назад, дупето стегнато, главата високо, шията изправена… По дяволите! Как да мисли за толкова неща едновременно?
Тя отвори безшумно вратата на салона и застана колебливо на прага. Трябваше да почака някой да я забележи. Сърцето й биеше до пръсване, защото съзнаваше, че прави първите крачки към осъществяването на плана си. Едва сега, докато наблюдаваше малката група хора, насядали в отсрещния ъгъл, тя разбра каква трудна задача си е поставила. Никога преди в живота си не беше заставала срещу такива хора. Всъщност никога досега не беше стояла на прага на салона в аристократичен английски дом. Какво щяха да видят тези непознати хора, когато най-сетне я забележеха? Едно беше ясно: въпреки приличната рокля те щяха да видят жена, твърде различна от самите тях. И това се отнасяше не толкова до външния й вид, то беше нещо съвсем друго, тя не беше в състояние да го определи точно, но го усещаше дълбоко в себе си. Може би това различие се дължеше на живота, който беше водила досега, както и на очакванията, които хранеше за бъдещето. То я отличаваше от другите, сякаш я бяха жигосали с нагорещено желязо. Три от жените бяха матрони на средна възраст. Те бяха облечени в тъмен сатен и носеха дантелени бонета. Четвъртата беше по-млада и роклята й беше от бежова батиста, а шапката от слама. Въпреки младостта си, по цялото й тяло и по начина, по който носеше дрехите си, личеше, че след години тя ще изглежда също като другите жени. Тамсин беше сигурна, че самата тя никога няма да изглежда като жените в тази стая. Беше толкова чужда на тези жени, сякаш беше дошла от друга звезда.