Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Не — промърмори най-после той. — Но откъде да знаем?
— Не, разбира се, че не. — Гласът на Седрик прозвуча почти утешително. — Когато я изнасилихте и набихте, вие я оставихте съвсем гола на брега, полужива. Разбира се, не можехте да знаете, че ще си имате работа с един от арендаторите на Сейнт Симон, нищо, че бяхте на негова земя.
Виконтът отново отпи голяма глътка от виното си и зачака с привидно спокойствие, докато мълчанието стана непоносимо. След малко си отряза парче от гълъбовия пастет и продължи да се храни, като се правеше, че не забелязва, че само той имаше апетит.
— Разбира се, че не сте могли да знаете всичко това — продължи със същия глас той. — Също както не сте вярвали, че момичето ще посмее да разкаже за случилото се… че дори ще посочи двамата мъже, които са го измъчвали и насилвали през целия дълъг летен следобед. Все пак вие живеехте тук, когато бяхте деца. — Изведнъж гласът му прозвуча остро, изпълнен с гняв и подигравка. — Все ми е едно какви ги вършите, тъпаци такива! Можете да изнасилите цял полк жени, щом толкова ви се иска. Но даже кучетата не омърсяват собствения си участък!
Двамата поеха шумно въздух. Лицата им пламнаха, после станаха смъртнобледи. Гневът им от това публично унижение хареса на Седрик, а страхът, който ги караше да преглъщат гнева си, само увеличи презрението им към тях.
Само Селия беше посмяла да му се противопостави.
Изведнъж виконтът загуби интерес да измъчва племенниците си. Образът на Селия отново изникна в паметта му. И образът на момичето, което бе видял вчера. Момичето, което за момент бе сметнал за Селия. Разбира се, това беше абсурдно. След толкова години споменът му изигра лош номер. Той се бе заблудил от светлата коса и крехката фигура. Въпреки това трябваше да признае, че онова момиче приличаше извънредно много на Селия. То беше почти на същата възраст като Селия, когато я бе изпратил в далечната Испания. Затова и го уплаши толкова много.
Това момиче пътуваше със Сейнт Симон. Той погледна отново племенниците си. В пронизващите черни очи светна интерес.
— Какво казахте преди малко за Сейнт Симон? Че сте го видели тази сутрин с любимата му?
Чарлз и Дейвид се отпуснаха. Стана им ясно, че чичо им е загубил интерес да ги накаже.
— Двамата бяха в малкия залив, сър — побърза да обясни Дейвид. — Видяхме ги от върха на скалата, за съжаление не съвсем ясно, но бяха голи. Момичето беше ужасно мършаво, в първия момент си помислихме, че е момче. — Той се изсмя тихо и хвърли бърз поглед към близнака си, сякаш очакваше потвърждение.
— Помислихме си, че Сейнт Симон е променил вкусовете си — заяви Чарлз и изкриви тънките си устни.
— Не ставай глупак — отговори с досада чичо му. — Как изглеждаше момичето?
— Дребно, с много светла коса. — Чарлз бързаше да поправи грешката си. — Нищо повече не можахме да видим.
Седрик смръщи чело и замислено поглади брадичката си. Точно така изглеждаше момичето, което бе видял в Бодмин.
— Сейнт Симон е довел любовницата си в Трегартън? — Той поклати глава. — Това не е в стила му. Коя ли е тя, по дяволите?
Той изобщо не беше забелязал, че е произнесъл въпроса си на глас, но бързият поглед, който си размениха близнаците, не му убягна. Взе си от печените картофи и задъвка мълчаливо. Над трапезарията надвисна мълчание, но близнаците вече се чувстваха достатъчно сигурни и продължиха да се хранят.
Мислите на Седрик отново се насочиха към сестра му. В последно време почти не беше мислил за нея, но момичето в Бодмин беше събудило в душата му куп нежелани спомени. Селия беше умно момиче, с будна и бърза мисъл. Можеше да му бъде много полезна, ако беше проявила готовност да се подчини на волята му и да се заобиколи с подходящи хора. Можеше да му стане достойна партньорка в честолюбивите планове.
Той изтри капчицата сос от брадичката си. За съжаление Селия беше дяволски непредвидима, без капка усет към семейните задължения. И заплаши да го унищожи. Не му остави друг избор, буквално го принуди да прибегне до драстични мерки. Наистина жалко… защото щеше да бъде много забавно, ако сега тя седеше насреща и участваше активно в плановете му. Той беше заобиколен от хора, които дори не смееха да го погледнат в очите. Двамата синове на брат му…
Те бяха неприятна двойка… той го бе разбрал още когато им стана настойник след смъртта на родителите им. Но в историята с момичето надминаха самите себе си. Ако не беше отворил щедро кесията си, за да обезщети бащата на нещастното момиче, скандалът можеше да придобие други измерения. Сейнт Симон настояваше близнаците да се явят пред съда, но бащата на момичето се съгласи да получи обезщетение и лордът не успя да промени мнението му. Тогава Сейнт Симон се закле да отмъсти на близнаците Пенхалан и им обеща най-страшното наказание, ако още веднъж се осмелят да стъпят в земите му. Седрик не се съмняваше, че полковникът ще удържи на думата си.