Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Лорд Пендрагон и викарият стояха пред камината и с удоволствие отпиваха от червеното вино на домакина си. И двамата бяха едри и доста пълни, по лицата им се четеше самодоволството, което им вдъхваше признатата роля в обществото. Преподобният Томас я забеляза пръв.
— Ах! — извика той и лицето му грейна. — Ето я и нашата малка чужденка!
Полковникът стана от стола си, който изглеждаше твърде крехък за едрата му фигура.
— Тамсин, ела да те представя. — Лицето му беше сериозно. — Тъкмо описвах на гостите си нещастните обстоятелства, които те доведоха тук.
— Пардон? — попита тихо младата жена и направи опит да се усмихне. — Но компрендо, сеньор Сейнт Симон.
Джулиън я погледна толкова слисано, че за момент Тамсин забрави предпазливостта си и едва не се разсмя с пълен глас. Тя хвърли поглед покрай него към посетителите и ги удостои с плаха усмивка.
Ръката на Джулиън я стисна за лакътя.
— Мисля, че ако слушаш внимателно, ще можеш да следиш разговора — проговори окуражително той и я стисна още по-силно. — Дами и господа, позволете ми да ви представя сеньорита Тамсин Барон.
По време на представянето Тамсин успя да запази колебливата си усмивка. Тя се поклони многократно, като при това се чувстваше като птиче, което кълве зрънца в праха. Тя забеляза острите, изпитателни погледи на възрастните жени, но при представянето те й кимнаха дружелюбно. Погледът на лорд Пендрагон беше съвсем различен. Тя беше под закрилата на лорд Джулиън, но беше млада жена и той я разгледа именно като жена. Викарият взе двете й ръце в своите и обясни с типичния сладникав глас на свещеник, че се надява тя да не намери църквата му твърде странна, след като очевидно принадлежи към католическата вяра. Неговата църква била на територията на Трегартън и той щял да се радва да приеме изповедта й, ако това щяло да облекчи душата й.
Тамсин отново потърси защита в незнанието на езика. Тя сведе поглед, промърмори нещо неразбрано и се обърна с безмълвна въздишка към мис Маршъл, която й се усмихваше топло и приятелски.
— Бедното момиче, знам, че тук всичко ви е чуждо и сигурно много тъгувате от раздялата с родината си.
— Пардон? — Тамсин хвърли въпросителен поглед към Джулиън. Той преведе думите на гостенката си през здраво стиснати зъби.
— О, много ви благодаря — прошепна сърдечно тя и здраво разтърси ръката на мис Маршал. Господи, май беше прекалила с ръкостискането, защото младата жена я погледна доста учудено.
— Тамсин се възстанови учудващо бързо — обясни Джулиън. — Седни тук, ниня. — Той я побутна към един стол и доволно чу как тя си пое остро дъх. — Всъщност повереницата ми говори много добре английски и разбира какво се говори, но се страхува да не направи някоя грешка. — Той й се усмихна, но очите му обещаваха отмъщение.
Тамсин успя да се престори на смутена.
— Сеньорът е… твърде снизходителен.
— О, мисля, че преувеличаваш — отговори бързо Джулиън и се обърна към гостите: — Ако говорите бавно, тя ще ви разбере без затруднения.
Хестър Маршъл кимна с разбиране и попита съвсем бавно, подчертавайки всяка дума:
— Яздите ли, сеньорита?
— Да яздя? — Тамсин смръщи чело. — А, да, разбрах. Ами… да… много ми харесва… но сеньор Сейнт Симон твърди, че не се справям много добре. — Тя погледна угрижено полковника.
— О, сигурна съм, че лорд Сейнт Симон ще ви избере най-кроткия кон в конюшнята си и ще се упражнявате прилежно — утеши я нежно Хестър. — Ако искате, ще излизаме заедно. Аз също яздя твърде бавно по нашите лоши пътища, затова можете да бъдете напълно спокойна, че няма да направим нещо нередно.
Тамсин преглътна мъчително, но Джулиън отговори вместо нея:
— Това би било чудесно за теб, ниня. Сигурен съм, че ще ти хареса да се разходиш на кон из околността, особено след като времето се подобри.
— Да, беше прекалено мрачно — съгласи се мис Маршъл. — Фермерите бяха много загрижени за реколтата. Докога ще трае отпуската ви, лорд Сейнт Симон?
— Трябва да проведа някои преговори в Уестминстър от името на Уелингтън — обясни Джулиън. — Освен това херцогът ме помоли да се погрижа Тамсин да намери мястото си в новата си родина, преди да се върна в Испания. Той също познаваше баща й. Надявам се Люси да я представи в обществото в началото на сезона.
Това беше ново за Тамсин.
— Пардон? — попита плахо тя. — Извинете… но компрендо.
Щом свърша с теб, глухарче, няма да знаеш дори кое време е, закле се в себе си Джулиън.
— Сестра ми — напомни й с безизразно лице той.
— Ах, да. — Тя се облегна удобно на стола си, кръстоса крака и се усмихна сияещо.
Лейди Пендрагон застина на мястото си, Джулиън излезе бързо пред Тамсин и напълни повторно чашата на викария. При това изрита Тамсин по крака и тя побърза да седне прилично и да сложи ръце в скута си.