Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Всъщност, каза си той, за мен ще бъде удоволствие да присъствам, когато Сейнт Симон наказва племенниците ми. Славата им се носеше из целия Корнуол. Нищо чудно, че уважаваните семейства упорито отказваха да им дадат дъщерите си за жени, въпреки името Пенхалан.
— Донесете коняка в библиотеката — заповяда Седрик и отмести шумно стола си. След дългото мълчание резкият му глас и стърженето на стола по полирания под отекнаха като гръм в трапезарията.
Близнаците се изправиха учтиво, когато чичо им излезе, без да им каже дума. Икономът го последва с бутилката бренди.
Един лакей остави пред Чарлз гарафа портвайн, поклони се и излезе.
— Как мислиш, дали ще бъде добре да дадем отговор на въпроса му? — Чарлз напълни чашата си и бутна гарафата към брат си.
— Какъв въпрос? — попита с присвити очи Дейвид. И неговият поглед беше станал стъклен. Макар да нямаха кой знае какъв апетит, те не можеха без вино.
— За любимата на Сейнт Симон — отговори сърдито брат му, изпразни чашата си и отново посегна към гарафата. — Чичо иска да знае коя е тя и ние ще разкрием тайната й. Мисля, че ще се радва да научи нещо повече за нея.
— Може пък да ни бъде благодарен — промърмори Дейвид и замислено почеса носа си. — Но как да разберем?
— Ами ще я попитаме… учтиво, разбира се.
— О, да, ще попитаме малката уличница коя е и откъде идва — съгласи се брат му и му намигна. — Но как да я попитаме, като ни е забранено да влизаме в земите на Сейнт Симон?
Чарлз се замисли дълбоко. Взря се в чашата си, сякаш отговорът беше скрит вътре, и след малко заговори:
— Малката не може да стои непрекъснато в къщата, нали? Сигурно ще излиза на разходка, ще ходи на гости, на покупки и така нататък.
— А може би Сейнт Симон я държи затворена в дома си и не й позволява да се облича — възрази Дейвид и се изсмя похотливо. Представата, че може да държи една гола жена в къщата си и да се ползва от прелестите й винаги когато поиска, беше много примамлива. — Не, това не е в стила на Сейнт Симон — обясни Чарлз и в гласа му имаше съжаление. — Нали слугите ще узнаят. А това означава, че много скоро ще научи цялата околност.
— Така е. Значи малката непременно ще излезе от къщата. Тогава ще я заговорим и ще я попитаме мило и учтиво коя е и какво прави в дома на лорда — заяви Дейвид. — Ако сме добрички, тя ще ни каже с най-голямо удоволствие всичко онова, което чичо иска да знае.
— Но тя ще разбере кои сме — усъмни се Чарлз. — А това няма да хареса на чичо… особено след случилото се с онова хлапе.
— Ще носим маски — успокои го Дейвид. — Маски и качулки. Така ще стане.
— Няма нужда от качулки — засмя се Дейвид. — Маската се носи в джоба и никой не я вижда, докато качулката…
— Прав си — кимна брат му. — Ще носим маските в джобовете си, а като видим момичето, ще ги сложим и ще я поразпитаме.
Двамата се засмяха заговорнически и отново посветиха вниманието си на виното.
— Момчето от пощата донесе писмо за теб. — Тамсин влезе в библиотеката и размаха запечатан плик. — Почеркът е женски. Всички жени от доброто общество ли пишат така завъртяно? И аз ли трябва да им подражавам? — Тя огледа писмото с критичен поглед. — Много мило… написано на бледосиня хартия. Да не ти е любовница?
Джулиън протегна безмълвно ръка и взе писмото. Тамсин приседна на ръба на писалището.
— И друга любовница ли имаш? Но това съвсем не е точният израз, с който бихме могли да опишем връзката си, но…
— Мисля, че в нито един език няма да намериш подходящ израз — отговори иронично той. — Ти си единствена по рода си, мила. Слез от писалището ми. Поведението ти не е достойно за една дама.
— Тъй вярно, милорд полковник. — Тамсин скочи на пода и направи дълбок поклон. При това разпери полите си, изнесе едното си краче напред и отпусна дупето си върху другия крак.
— Добър ли беше реверансът ми? Достатъчно дълбок за краля, или по-добре за кралицата?
Джулиън я огледа и очите му засвяткаха развеселено. Тя изобщо не бе помислила в какво трудно положение ще я постави преувеличеният реверанс.
— А сега се опитай да се изправиш.
Тамсин веднага установи, че това е абсолютно невъзможно. Тя се свлече на килима и остана да седи там с израз на обидено дете. Джулиън не издържа и избухна в луд смях. После спокойно се посвети на писмото си. В следващия миг веселието му изчезна.