Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Не само трябва да седиш така, ами и да ходиш, да стоиш и да яздиш — обясни решително той и остави ръцете си върху раменете й. — Ти седиш на седлото като чувал с картофи. И за това е виновно само проклетото испанско седло. То прилича по-скоро на кресло, отколкото на истинско седло. Бих казал, че поощрява ездача да си изкриви гърба.
Тамсин го погледна възмутено. Тази рязка критика на стила й на яздене съвсем не беше част от договора. Какво значение имаше дали ще се държи като дама или не?
— Не мога да препускам десетки мили по неравната испанска земя и на всичкото отгоре да седя на коня като парцалена кукла — обясни разгорещено тя. — А ти много добре знаеш, че мога да яздя ден и нощ, без да се уморя.
— Сега ти си дама от висшето английско общество и никой не очаква от теб да яздиш ден и нощ — отговори сърдито той. — Най-много да отидеш на лов, а сезонът започва едва през октомври. Мисля, че щом ти сложа английско седло, ще се научиш.
— Камък ми падна от сърцето — промърмори Тамсин, но Джулиън се престори, че не я е чул.
Той я пусна, мина пред нея и я огледа внимателно.
— Сложи краката един до друг, така че глезените да се допират и постави ръцете в скута си.
Тамсин изпълни заповедите му с преувеличено внимание и се загледа напрегнато пред себе си.
— Отпусни се.
— Как да се отпусна, като ме караш да седя така? — попита тя почти без да отваря уста, за да не промени позата си.
Джулиън се опита да не се засмее.
— Ако настояваш да си играеш с мен, аз ще откажа да имам нещо общо с глупавите ти планове. Може би не ти се вярва, но си имам много по-важна работа, отколкото да играя ролята на гувернантка и учител по танци на една нецивилизована испанска бандитка! Стани.
Тамсин се подчини. Очевидно полковникът не беше в настроение за игрички. Тя стана, отпусна ръце отстрани на тялото си и зачака следващите му заповеди. При това се опита да изглежда безучастна.
— За бога, не увисвай рамене, сякаш си гърбава! — Джулиън изпъна крехките й рамене. — И стегни дупето. — Ръката му я плесна доста силно.
— Ти май си мислиш, че съм от тел — промърмори Тамсин. — Тялото ми не може да се криви така.
— О, милото ми глухарче, ти май забравяш, че съм те виждал да правиш учудващи гимнастически упражнения — изсмя се сухо той, отстъпи крачка назад и я огледа критично. — А сега се усмихни.
Тамсин се усмихна пресилено. Източи шия, изпъна рамене назад и стегна дупето си, колкото можеше.
— Така ли?
— Свети боже! — прошепна глухо той и най-после загуби битката с напиращия смях. За да не загуби окончателно самообладание, побърза да й обърне гръб и стисна здраво зъби. Обърна се тъкмо навреме, за да забележи доволното й хилене, но тя се овладя веднага и отново стана абсолютно сериозна.
— Това не е шега!
— Разбира се, че не е — съгласи се тя. — Прав сте, сър. — Само ъгълчетата на устните й потрепваха.
— Щом не можеш сама, трябва да опитаме друго нещо — заяви Джулиън. — Ще ти сложа дъска на гърба.
— Какво? — Смехът й секна изведнъж.
— Дъска за гърба — обясни съвсем сериозно полковникът. — Използват я в повечето училища. Връзват я на гърба на момичето, което не ходи изправено, и го карат да ходи непрекъснато, за да поправи стойката си. Разбира се, онези момичета са много по-млади от теб, но въпреки това ще опитаме.
— Това е варварство! — провикна се възмутено Тамсин.
— Съвсем не, скъпа моя. Сестра ми носеше дъската по няколко часа на ден в продължение на една или две години — разказа й с усмивка Джулиън. — Ще отида в града да потърся подходяща дъска за теб. Ще я носиш всяка сутрин и се надявам да постигнеш бърз напредък. Ако няма резултата, ще се наложи да я носиш през целия ден.
Тамсин го гледаше в мрачно мълчание. Стана й ясно, че той беше дал първия изстрел в една война, която тя бе вярвала, че може да превърне в игра, нищо, че плановете й бяха съвсем сериозни.
— Докато набавя дъската, ще опитаме нещо друго — продължи с престорено безразличие Джулиън. Отиде до библиотеката и извади две тежки, подвързани с кожа книги. — Ела тук.
Тамсин веднага застана нащрек.
— Не мърдай. — Той сложи книгите на главата й. — А сега се разходи из стаята, като внимаваш книгите да не паднат. Трябва да държиш главата си изправена и да не я движиш. Освен това ще правиш малки крачки, няма да подтичваш като невъзпитано кученце.
Тамсин пое рязко въздух, но стисна здраво устни и отказа да поеме подхвърлената стръв. Книгите бяха толкова тежки, че всички мускулчета на тила й се напрегнаха. Тя се взря мрачно в едно точно определено място на дървената ламперия и се опита да запази равновесие. Ако лорд Сейнт Симон се опитваше да я накара да се откаже от плана си, много скоро щеше да установи, че тя е много по-упорита и издръжлива, отколкото предполагаше. Тя направи първата крачка напред и книгите се залюляха застрашително, но не паднаха.