Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Погледът му се върна на лицето на Тамсин, вдигнато към неговото. Тя сияеше цялата от желание и очевидно беше готова да приеме всяко негово решение. Хълбоците й се отъркаха в неговите и тялото му потрепери. И двамата дишаха ускорено.
— До вратата — заповяда с дрезгав глас той. — Бързо! — Облегна гърба й на вратата и вдигна полата й до кръста.
— Това ли искаш, Виолет?
— Да — прошепна тя.
— И това? — Той мушна ръка между бедрата й и притисна тънката материя на гащичките към влажната вдлъбнатина. Кожата й пареше под докосването му.
— Да — прошепна тя. Очите й искряха, кожата й изглеждаше прозрачна, тя стоеше съвсем тихо и не се помръдваше.
Двамата бяха полудели! Този път Джулиън призна честно пред себе си, че никога в живота си не беше изпитвал такова диво желание. Гащичките й паднаха на пода, бедрата й се отвориха под натиска на нетърпеливите му ръце. Той мушна пръст в утробата й и го раздвижи предизвикателно. Над лицето на Тамсин се спусна червена мъгла. Тя опря глава на вратата, хълбоците й затрепериха като в треска, притиснаха се още по-силно към търсещата му ръка.
Джулиън притисна устни в извивката на шията й и загриза меката кожа. Тя извика и това беше мек, женствен вик, който идваше от най-интимното й място. В следващия момент той проникна в нея и я притисна още по-силно до вратата. Тя се вкопчи в хълбоците му и се отдаде цялата на мощните му тласъци. Кръвта шумеше непоносимо в ушите й и той задуши виковете й с нежна целувка. А когато всичко отмина, тя застана пред него с омекнали колене, с треперещо тяло. Роклята беше залепнала за овлажнялата от пот кожа. Джулиън се усмихна с дълбоко задоволство. После нежно прокара пръст по устните й, за да й даде да вкуси собствената си възбуда.
— Какво ли биха казали в твоя планински манастир, ако можеха да ни видят? — попита нежно той. — Нали орденът е много строг!
Тамсин само поклати глава. Поне веднъж лорд Сейнт Симон бе успял да я победи, да я накара да загуби ума и дума.
17
— Сейнт Симон се е върнал в Трегартън — обяви Седрик Пенхалан и отпи от чашата си. После кимна на иконома, който мълчаливо напълни чашите на двамата близнаци. Те седяха срещу чичо си на овалната маса. Последните лъчи на залязващото слънце се кръстосаха в сапфирения пръстен, когато виконтът отново вдигна чаша.
— Видяхме го тази сутрин. — Дейвид ядеше с удоволствие един млад гълъб.
— Чисто гол, играеше си сред морските вълни с приятелката си — допълни с тих смях Чарлз.
— Пак ли сте били в земята на Трегартън? — Черните очи на Седрик заблестяха, около устата му се появи бяла линия.
Чарлз почервеня.
— Бяхме само на скалите над залива. Стреляхме по гаргите и случайно сме се отклонили от пътя.
— Това не е било случайност, сър — заяви чичо му със смъртоносно спокойствие.
— Нямахме представа, че Сейнт Симон си е в къщи, чичо — намеси се Дейвид. — Той не е бил в имението си почти две години… дойде само за сватбата на сестра си.
— И точно преди две години бяхте предупредени да не пристъпвате никога вече в земите на лорд Сейнт Симон — установи делово Седрик и близнаците се уплашиха още повече. — И за какво ви предупредиха? — Той огледа изпитателно племенниците си, черните му очи бяха пълни с презрение.
Двамата не отговориха, само сведоха глави над чиниите си. Икономът стоеше дискретно в дъното на трапезарията. — Е? — попита тихо Седрик. — Един от вас би трябвало да си спомни.
Близнаците се изчервиха още повече и след малко Дейвид заговори с хленчещ глас:
— Тя беше една малка курва. Само си поиграхме с нея, това беше всичко.
— Аха, това беше всичко! — Чичо му вдигна едната си вежда. Той хвърли поглед към купата с пресни пъстърви, избра най-голямата и я сложи в чинията си. Взе ножа и вилицата и започна да се храни. Двамата млади мъже насреща му не смееха да се помръднат, гълъбът в чинията на Дейвид изстина.
— Това ли е всичко? — попита след малко Седрик. — Издебнали сте едно дете… на колко години беше всъщност малката, на четиринадесет, нали? — Той отново премести поглед от единия към другия и зачака отговор.
— Тя беше узряла за това — обясни глухо Чарлз. — Майка й беше курва, всички го знаеха.
— О, а аз си мислех, че майка й е починала отдавна — каза Седрик. — Имах впечатлението, че момичето е живяло само с баща си… човек, приближен на Сейнт Симон, ползващ се с всеобщо уважение. Той беше един от най-усърдните арендатори на нашия съсед. Но може би се лъжа. — Той посочи на иконома да напълни отново чашата му.
— Излъгал ли съм се, сър? — Черните му очи погледнаха пронизващо Дейвид и момъкът сведе ниско глава, за да не покаже дивата омраза в очите си.