Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Изплашен, мъжът я пусна и тя се скри зад Максим, чийто спътници я обградиха, готови за бой.
Мъжете напираха наоколо, метал звънтеше о метал, болярите отбиваха ударите и държаха нападателите настрана.
Николаус, който отначало беше гледал бъркотията безучастно, сега се проклинаше, че се е поколебал да спаси Елиза. Сега трябваше да попречи тя да попадне в ръцете на Ханзата или на мъжете от Новгород. Той си проправяше път през плътната стена от тела, разбутваше, блъскаше. Някои падаха като кегли при схватката с него. На последния той взе оръжието и вдигна сабя над болярина. Слисан, се вкамени щом погледна в зелените очи.
— Максим!
— Е, Николаус, и ти ли желаеш смъртта ми? — прошепна без дъх Максим.
— Ах, по дяволите! — издаде Николаус разочарованието си. Беше загубил в турнира за сърцето на дамата от един достоен противник.
— Изведи я навън! — изрева той и замахна с меча си.
Максим посрещна фалшивия удар със сабята си и изби оръжието на Николаус от ръката му. То издрънча на пода, но тъкмо тогава се появи огромната фигура на Густав. Всички побързаха да се отдръпнат, щом той вдигна рапирата си.
— Значи отново се срещаме, мистър Сиймур — поздрави той саркастично. На него не му беше убягнало, че Николаус позна Максим.
— Господин Хилърт сигурно ще иска да знае кой се крие зад това облекло. И той ще го научи от мен — хилейки се самоуверено, Густав замахна с меча си. — Вие бяхте глупак да се разкриете заради момичето. Сега това ще ви струва живота.
Отново зазвънтяха саби. Елиза ужасено стаи дъх, когато Максим отстъпи назад под мощното нападение. Мъжете наоколо злорадо наблюдаваха сцената и бутайки се един друг, оформиха в страни кръг, където Густав можеше да се разгърне. Наред с другите свои таланти той не веднъж беше доказвал бойното си майсторство, затова никой от присъстващите не се съмняваше, че той скоро ще се справи с тримата от Изтока.
Елиза трепереше от ужас. Густав постепенно притискаше Максим. Той блокираше, парираше, нападаше, но това не стигаше, за да се противопостави достатъчно убедително на Густав. Максим отстъпваше все повече. Кръгът около вълнуващия спектакъл беше в постоянно движение.
Елиза видя как Николаус хвана Джъстин за ръката и посочи към изхода. Джъстин грабна техните и на новгородците палта от закачалките и се запромъква през навалицата към вратата. Повдигайки глава, Николаус стрелна с очи другите двама мъже от Изтока, които стояха от двете й страни и направи същото движение към вратата. Тя разбра, че те трябваше да избягат с нея.
— Не — изстена тя, когато една ръка я хвана. — не мога да тръгна без Максим.
— Моля ви — чу тя настоятелен шепот в ухото си. — Трябва да се измъкнем… заради мъжа ви.
Елиза се разхълца и започна да се отбранява, когато я затеглиха.
— Не, няма да го изоставя.
— Бързо, Елиза, изчезвай! — извика Максим през рамо.
Тя се подчини с нежелание.
Густав, който печелеше все повече пространство, се хилеше самодоволно:
— Любовницата ви може да заминава, господин Сиймур, но тя няма да ми се изплъзне. Бие също. Свършен сте.
— Възможно е, Густав. Но може и да грешите. — С поглед през рамо той се увери, че Елиза и придружаващите я са вече почти до вратата; тогава изведнъж, с умение, което досега не беше проявил, премина в стремителна атака. Вече не се задоволяваше само да се отбранява и да парира. В очите на Густав се изписа изненада, когато повторно се видя принуден да отстъпи. Нарастващата ярост, че противникът му досега само си е играл с него, ускори пулса му. Движенията му ставаха все по-бързи, концентрацията му намаляваше — и изведнъж той почувства една рязка на бузата си.
— Няма страшно, Густав, това е дреболия — раздразни го Максим.
Елиза, спряла за момент на вратата, учудено забеляза обрата. Сега Максим си играеше като котка с мишка с противника. Изглеждаше, че отстъпването му досега е било само финт, за да им позволи да се оттеглят. Противно на Николаус и другите тя разбра това чак сега.
— Трябва да тръгваме — чу тя глас до себе си и веднага след това беше поведена от някого.
— Лорд Сиймур не би желал да видите това.
Не само студът отвън караше Елиза да трепери. Тя се досещаше, че Густав няма да остане жив след този двубой. Джъстин вече чакаше в края на стълбите, след като беше обезвредил дремещия часовой.
Във вътрешността на залата битката продължаваше. Пот беше покрила челото на Густав, отбраната му отслабваше, по тялото си усещаше все по-често пробождания и резки, дрехите му бяха вече напоени с кръв и силата му отслабваше. Когато противникът му се наведе за нападение, той откри слабо място в защитата му и замахна с все сила с меча си, но Максим го блокира и Густав видя усмивка по устните му, преди да усети острието на меча в гърдите си. После почувства силна болка между ребрата.