Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Може ли да се очаква нещо друго от един дракон?
Уилоу и Абърнати на свой ред му създадоха тревоги, защото настояваха на всяка цена да го придружат. Когато той има безразсъдството да спомене, че това не е добра идея, като се има предвид голямата опасност, пред която двамата с Куестър вероятно ще трябва да се изправят от страна на демона и вещицата, те и двамата веднага го посъветваха да размисли.
— Аз не съм преживял всички мъки на занданите на Гроум Уайт и непредсказуемия нрав на Майкъл Ард Ри, за да ме изоставиш именно сега! — заяви писарят доста ядосано. — Имам намерение да видя със собствените си очи как ще завърши всичко до края! А и освен това — изпръхтя той, — някой трябва да държи под око магьосника!
— И аз нямам никакво намерение да остана — побърза да добави Уилоу. — Вече съм добре и може да ти потрябвам. И по-рано съм ти казвала, Бен Холидей — всичко, което се случи на теб, все едно че се случва и на мен.
Бен не остана убеден от техните аргументи. И двамата не изглеждаха напълно възстановени от изпитанията на пътуването в другия свят и обратно, а и нямаше да бъдат от кой знае каква помощ, когато трябваше да се справят с Нощната сянка и Черньото. Но той знаеше, че каквото и да каже няма да може да промени намеренията им и беше по-лесно да ги вземе със себе си, отколкото да се опитва да ги накара да останат. Той поклати глава. Винаги всичко се обръщаше не така, както го искаше. И ето че се издигнаха към небето, възседнали дракона, разделяйки се с горичката от плодни и тополови дървета, която им бе дала подслон за през нощта, оставиха зад гърба си Сърцето с редиците от флагове, стълбове и гладки дъбови пейки и далечния малък остров, където се намираше Сребърния дворец и най-сетне преминаха от хълмистия терен на юг над равнините и поляните на север. Летяха, докато отминаха Зеленоречието и се озоваха пред склоновете на Мелкор. Тогава Страбон се спусна към земята и лениво се понесе из мрачната мъглива бездна на Дълбокия свлек, тъй че Нощната сянка да не пропусне да ги види и най-сетне кацна на малка полянка, недалеч от края на бездната.
Бен и неговите приятели слязоха от гърба на дракона и хвърлиха крадливи погледи към мястото, където обитаваше вещицата. Мъглата лениво се носеше в безветрието на пладнето, сякаш я разбъркваше невидима ръка и тишината скриваше всякакви следи от живот, какъвто би могло да се води долу. Въздухът беше задушен и зловонен и над тази част на планините се бяха скупчили гъсти облаци. На изток слънцето огряваше земята; тук сива мараня забулваше всичко.
Отново бяха започнали да се появяват следи от повяхване, каквито имаше, когато Бен дойде в Отвъдната земя за първи път. Листата бяха повяхнали и с болен вид; цели горички дървета и шубраци бяха напълно почернели. Пораженията се простираха от Дълбокия свлек навсякъде, докъдето поглед стигаше — сякаш някаква болест бе изпълзяла от бездната и започнала да поглъща всичко пред себе си във все по-разширяващ се периметър.
— Много подходящо място да си намериш смъртта, Холидей! — присмя му се драконът. — Хайде, побързай!
Той разгърна криле и се извиси над планините, след което удобно се настани върху едни голи скали, от които ясно се виждаше бездната на Дълбокия свлек.
— Драконът е започнал да става нетърпим напоследък — тихо забеляза Куестър Тюс.
— Едва ли някога е бил по-различен — каза Бен.
Той бе оставил Уилоу и Абърнати в залиняла горичка от сини дъбове и ги помоли да стоят далеч от тях, докато се уредят нещата с вещицата и демона. Не беше всъщност и очаквал, че те ще се вслушат в настоятелната му молба, но трябваше поне да направи един опит.
Тогава се върна при Куестър и тихо поговори с него, като за първи път обясни плана за това как да се справят с Черньото. Куестър мисли около минута, след което заяви:
— Ваше Величество, според мен вие сте намерили разрешението.
Бен леко се усмихна.
— Едно е да се намери разрешение, друго е то да се приведе в действие. Знаеш какво имам предвид, нали? Всичко това крие много опасности, Куестър. Трябва да бъде изпълнено съвсем точно. Много зависи от теб.
Сериозен и тържествен вид се изписа на лицето на Куестър, което много напомняше на бухал.
— Много добре разбирам, Ваше Величество. Няма да ви проваля.
Бен кимна.
— Просто трябва да се постараеш да не провалиш сам себе си. Имаш ли вече готовност?
— Да, Ваше Величество.
Бен се обърна с лице към Дълбокия свлек и извика:
— Нощна сянко?
Името се понесе от ехото и после бавно затихна. Бен почака малко и отново извика:
— Нощна сянко!
Името отново отекна в тишината. Нощната сянка не се появи. До него Куестър неспокойно пристъпяше от крак на крак.