Магьосникът Куестър Тюс

— Мое е всичко, което искам! — изпищя Нощната сянка.

— Не и тази бутилка.

— Особено тя!

— Ще призова Паладин, ако се наложи — заплаши я Бен, отново с тих глас.

— Можеш да призовеш, когото си искаш — Нощната сянка разтегли устни в зловеща усмивка, после промълви — Голям глупак си ти, самозванецо!

Черньото внезапно изпищя и подскочи, издал малките си криви пръстчета насреща им. Огнени пламъци и метални парчета полетяха към тях преди да им мигне окото, като се плъзнаха в следобедната мараня. Но Куестър с неговата магия беше вече на линия и пламъците, както и металните късчета ги оставиха незасегнати. Бен се бе хванал вече за медальона, стисна металната му повърхност между пръстите си и почувства топла вълна да се надига в него. На по-малко от десетина метра разстояние проблесна светлина и се появи Паладин, белият конник върху белия кон, призракът, излязъл от времето. Медальонът бе обгърнат от огнени пламъци, които след това се насочиха през мъглата и мрака по посока на призрака. Бен се носеше по тази светлина като прашинка, излязъл извън тялото си и лек. Тогава влезе в металната обвивка и преображението започна. Само след секунда и то бе завършило. Металната ризница бе пристегната, затвориха се каишките и катарамите и доспехите бяха сложени. Спомените на Бен Холидей избледняха и на тяхно място дойдоха спомените на Паладин — спомени за безчислени битки, които бе водил и спечелил, за невъобразима борба, за желязо и кръв, за писъци и рев, за изпитания на храбростта и силата на оръжието из далечните бойни полета. Той чувстваше познатата му странна смесица от възбуда и ужас — Паладин, който остро предусещаше поредната битка, Бен, който се отвращаваше от мисълта за убийство.

След това остана само усещането на метала и кожата, мускулите и костите, коня под него и оръжията, с които бе препасан — тялото и душата на Паладин.

Защитникът на краля се спусна срещу Нощната сянка и Черньото.

Носеше се насреща им с насочена пика от бяло дъбово дърво.

Ала магьосницата и демонът вече бяха обединили своята омраза и черна магия, за да направят нещо, срещу което, както си мислеха и Паладин не би могъл да се опълчи. Това създание се надигна от бездната зад тях, като се появи сред зелени пламъци и дим, придобило очертания от мъглата и омарата — огромно тромаво същество, бяло като самия Паладин. Това беше един своеобразен двойник на Паладин. Зад магическия щит, който беше си изградил, Куестър Тюс запримига и широко ококори очи. Никога не бе виждал подобно чудовище. Беше нещо извратено — нещо средно между огромно, тумбесто същество с форма на гущер и конник в броня, два пъти по-едър от странстващия рицар, целия деформиран и въоръжен от глава до пети. Изглеждаше така, сякаш Паладин се е огледал в някакво невероятно разкривено огледало, където образът му се е отразил чудовищно деформиран, за да оживее в най-изопачения си и отблъскващ вид.

Това зверско създание изви глава от края на бездната и тромаво се отправи да посрещне нападението на Паладин.