Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Беше късна понеделнишка сутрин в Сиатъл. Майлс Бенет седеше в една от чакалните на обединените авиолинии на летището Сийтак и чакаше пристигането на полет 159 от Чикаго O’Хеър. Бащата на Елизабет трябваше да пристигне с този самолет. Цяла събота и неделя Майлс се опитва да разбере къде е и да уреди да се върне. Щом пристигне, двамата трябваше да идат в Гроум Уайт и да уредят всичко, каквото трябва, за продажбата на владението на Майкъл Ард Ри.
Майлс се загледа през прозорците на чакалнята към сивия, облачен ден. Колко странно бе стечението на обстоятелствата.
Елизабет седеше до него и четеше нещо със заглавие Ребъл Старт. Облечена беше в плетена пола и блуза в черно и жълто, а джинсовото й яке беше преметнато на седалката до нея. Тя бе така погълната от книгата, че не обърна внимание, че Майлс я гледа. Той се усмихна.
На скута му лежаха броеве на Сиатъл Таймс и Пост Интелиджънсър и той разсеяно започна да ги прелиства. Вече бе прочел заглавията и колонките почти десетина пъти, но всеки път му се струваше, че открива по нещо ново. Събитията от празника на Вси Светии вече му се струваха толкова далечни, че той имаше чувството, че не е участвал в тях. Струваше му се, че чете за нещо, което се е случило с някой друг. Все едно, че тези съобщения бяха вести от чужбина, които винаги му се бяха стрували, че нямат нищо общо с него.
Но това, разбира се, не беше истина — както по отношение на вестите от чужбина, така и по отношение на тези последни известия.
Всички заглавия твърде много си приличаха. „Призраци от нощта на Вси Светии нахлуват в Сиатъл“, „Духове превземат сграда в Сиатъл“, „Война на призраци над залива Елиът“.
Подзаглавията се отнасяха до мистериозното срутване на части от сградата на съдебната палата, странния феномен, който бяха забелязали полицаите, пожарникарите, градските власти и хора на улицата, както и странното състояние, в което бяха изпаднали някои адвокати и членове на следствената служба в една съдебна зала, която изглеждаше така, сякаш там се е разигравала третата световна война.
Колонките под заглавията предаваха подробности, доколкото някой изобщо можеше да ги разкаже, при малкото налична информация. Градската полиция и пожарната служба са били вдигнати на крак в петъчната нощ, навечерието на Вси Светии, по сигнал за експлозия. При пристигането си те открили, че част от стената на сградата на петия етаж е срутена. Опитите да се изкачат до този етаж от вътре се оказали безуспешни. Причините за това се обясняваха различно. В няколко съобщения многословно се разказваше за буйна зелена растителност като джунгла, която по-късно напълно изчезнала. Призовани били хеликоптери. Пожарникарите най-сетне успели да влязат и открили една от съдебните зали цялата в развалини, външната й стена почти напълно съборена. Неколцината хора, които работели в сградата, били открити полузашеметени, но никой нямал сериозни увреждания.
Имаше и истории за виденията. Някои съвсем сигурно твърдяха, че са видели дракон. Други казваха, че било летяща чиния. Някои пък се кълняха, че това са ордите на сатаната, които са слезли на земята. Да, имаше нещо съвсем определено, потвърждаваха пилотите на самолетите, които го бяха преследвали и се бяха оказали преследвани от него, каквото и да бе то. Но те не можеха да кажат какво е било. Би могъл да е някой сложен летателен апарат, който да си е правил експерименти, разсъждаваше един от градската управа. Разбира се, това сигурно е било някое от онези неща, които ти се явяват в петък вечер в някоя кръчма, саркастично забеляза друг. Ако беше Коледа, сигурно щеше да ни се яви Дядо Коледа.
Ха, ха, ха, надсмиваше им се наум Майлс.
Имаше статии, в които учени, теолози, пастори, правителствени лица и един-двама ясновидци бяха интервюирани и запитани какво мислят по въпроса и те отговаряха с готовност и удоволствие.
Никой дори малко не се доближаваше до истината, разбира се.
Майлс прочете всички тези статии и обърна на репортажа от една колонка на първа страница на Северозападния раздел на неделния Таймс. Там имаше снимка на Гроум Уайт и заглавието гласеше: „Милионер дарява замъка си на държавата“.
Отдолу репортажът започваше така:
Бизнесменът милионер Майкъл Ард Ри обяви на пресконференция днес, че дарява своя замък и околните земи на щата Вашингтон за парк и места за почивка Ще бъде заделен фонд за поддържане и подобрение на сградите и съоръженията, а приходите от имението на Майкъл Ард Ри, оценени на триста милиона долара, щ бъдат предоставени на различни организации за хуманитарни и благотворителни цели Ард Ри обяви, че замъкът Гроум Уайт ще бъде превърнат в музей за произведения на изкуството, които той е събирал в течение на годините и ще бъде отворен за посещения. Уреждането ще бъде извършено от личния му иконом, чието име не бе оповестено.