Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Огън избухна навсякъде около мястото на сблъсъка.
Уилоу и Абърнати вече не можеха да стоят скрити сред сините дъбове и се бяха втурнали към Куестър Тюс и Бен, когато трясъкът и горещината на взрива ги накараха да спрат и те запримигаха ослепени. Избухваха пламъци във всякакви цветове и форми сред мрака и мъглата и се издигаха като гейзери от земята.
Малко подир туй прахът и чакълът се утаиха и Нощната сянка и Паладин вече ги нямаше. Куестър Тюс бе коленичил и здраво държеше с две ръце отвора на бутилката, наблюдавайки с каменно лице как Черньото се гърчи върху прогорялата земя и постепенно се превръща в прах.
Бен Холидей дойде на себе си, замаян и с изпразнена глава, чувствайки все още медальона загрят на гърдите си. Тръгна, като се олюляваше и се препъваше, но Уилоу вече бе до него и започна да го подкрепя, а пък Абърнати веднага се озова до нея. Бен се усмихна и каза:
— Вече всичко е наред. Свърши се.
Четиримата приятели поседнаха на мястото на битката и започнаха да разговарят за случилото се.
Нощната сянка беше изчезнала. Дали е била унищожена от Паладин или се беше изплъзнала, за да ги обезпокои някой следващ път, това никой не знаеше.
Спомняха си момента на сблъсъка — как блесна светлина и лицето на вещицата мигновено се озари. И нищо повече.
Никой от тях не можеше да твърди със сигурност, че повече няма да им се наложи да я видят.
Страбон също беше изчезнал. Той се бе издигнал в небето почти веднага след свършека на битката и полетя на изток, без въобще да се обърне назад. Можеха само да предполагат какви са били мислите му. Що се отнася до дракона, сигурни бяха, че не се срещат с него за последен път.
Черньото, надяваха се, бе изчезнал завинаги. И сега, когато всяка непосредствена опасност бе изчезнала, Бен успя — прекъсван от време на време от Куестър — да обясни на Уилоу и Абърнати как се е разрешил случаят с Черньото.
— Тайната се е криела в бутилката — поясни Бен. — Черньото живееше в бутилката и никога не я е напускал за дълго, дори и когато беше пуснат на свобода, от където можеше да се заключи, че съществува някаква закономерна връзка между тях. В противен случай демонът, който непрестанно се стремеше да бъде пуснат на свобода, щеше просто да изостави своя затвор и да не се върне в него. Помислих си, ами ако не може да напуска бутилката? Ами ако магията идва от бутилката, а не от демона и демонът е принуден да стои в бутилката, за да се храни от магическата й сила? Колкото повече мислех за това, толкова по-вероятно ми се струваше то. — И така, негово величество ми загатна — намеси се Куестър с нетърпение — че щом магията идва от бутилката, като се запуши бутилката, това ще прекъсне силата на Черньото.
— Цялата хитрост бе да го направим, без да допуснем Нощната сянка да разбере какво става — и да й отнемем бутилката преди да може нещо да направи — отново взе думата Бен. — Докато Паладин се биеше с Черньото и Нощната сянка, Куестър използва магия, за да се смали и да се промъкне, за да се скрие в гърлото на бутилката. Той лично запуши бутилката. Остави на свое място образ-видение на самия себе си, за да не може Нощната сянка да се досети какво става. Тъй че, когато Нощната сянка се опита да унищожи Куестър, когато го заподозря, че той е отговорен за изчезналата магическа сила, тя всъщност унищожи неговия образ-видение.
— Можехте поне за това да ни предупредите! — вметна Абърнати разгорещено. — До смърт ни изплашихте с този трик! Помислихме си, че старата… Е, помислихме си, че се е опържил!
— Куестър запуши бутилката — продължи Бен, без да обръща внимание на репликата на писаря. — Това прекъсна източника на сила на Черньото и самата магия на Нощната сянка, съсредоточена върху това да захранва бутилката, се оказа напразно пропиляна. Всичко се разви точно така, както и бяхме предполагали. Докато Нощната сянка разбере какво се е случило, стана твърде късно. Свършено беше с чудовището, демонът беше твърде отслабнал, за да му помогне, а Паладин ги нападна с всичка сила. Куестър изненада Нощната сянка, като изскочи насреща й в цял ръст и й измъкна бутилката. Тя нищо не можа да направи.
— Онова, което не бяхме очаквали наистина, бе колко невероятно много се отрази запушването на бутилката върху Черньото — вмъкна се отново Куестър. — Оказа се, че Черньото черпи не само магическата си сила, но и живота си от тази бутилка. Щом му бе прекъснат достъпа до бутилката, той вече не можеше да оцелее.
И четиримата погледнаха като един към малката купчинка прах на десетина крачки встрани. Подухваше свеж вятър. Прахът му вече бе започнал да се разнася.