Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
И сега за пръв път се изправи пред онова, за което бе избягвал да мисли през цялата нощ — необходимостта да се справи с Нощната сянка и Черньото. Призракът на подобен сблъсък се беше спотаил дълбоко в подсъзнанието му, още откакто Куестър му разказа, след пристигането, какво бе станало с бутилката. Той се стремеше да не мисли за това досега. Но знаеше, че вече трябва и за него да помисли. Не можеше повече да го отлага. Всичко, което бе преживял в продължителното му търсене на медальона и Абърнати, щеше да се окаже безсмислено, ако не намери начин, веднъж завинаги, да се справи с тази демонична бутилка. А това означаваше, че трябва да се изправи срещу Нощната сянка. А това спокойно можеше да му струва живота.
Той седеше в постепенно просветляващата поляна, като чувстваше как се усилва пулсът на утринта и бавният ход на нощния сън се оттегля. Протегна ръка към Уилоу и нежно докосна кожата й. Тя се размърда, но не се събуди. Как трябваше да постъпи, за да направи каквото трябва? — питаше се той. По какъв начин да отвлече бутилката от Нощната сянка, така че демонът да остане затворен в нея? Съмненията и страховете вече го бяха напуснали, прибрали бодличките си. Беше в състояние да мисли трезво и прагматично. Разбираше, че трябва отново да се превърне в Паладин, странстващия рицар, който беше алтернативното Аз на краля на Отвъдната земя, този страховит непреодолим воин, който всеки път, когато прибягваше до услугите му, му отнемаше и частица от неговата душа. Той неволно потръпна от противоречивите чувства, които събуждаше в него този образ. Нуждаеше се от силата на Паладин, за да се изправи срещу магията на Нощната сянка, да не говорим за тази на демона. Куестър Тюс ще помогне, разбира се. Куестър бе готов да предостави своите магически способности за каузата. Въпросът обаче беше дали и с тези удвоени усилия все пак ще успеят? Дори и за момент да оставят Нощната сянка на страна, как щяха да се справят с Черньото? Как бе възможно да се победи едно създание, чиято сила е очевидно безгранична?
Бен Холидей седеше сам в утрото, което ставаше все по-ярко и мислеше над тази загадка. Той продължаваше да мисли върху нея, когато останалите започнаха да се пробуждат, а решението, което търсеше, все още му убягваше като лятна роса.
Затова бе приятно изненадан, когато по време на закуската, в която той главно се занимаваше с това да се убеди, че Уилоу е вече добре, отговорът сам му се яви.
Остана също така изненадан, когато непосредствено след закуска Страбон им предложи да ги пренесе на север до Дълбокия свлек. Но тук нямаше нищо за удивление. Драконът не им беше предложил това, за да им помогне, нито защото Куестър продължаваше да упражнява влияние над него. Той не се чувстваше нито отговорен, нито загрижен за успеха на тяхното начинание. Той направи това свое предложение, защото копнееше да види Холидей и Нощната сянка изправени един срещу друг и искаше да бъде там, за да присъства на тази гледка. Нужна му беше кръвта на някого, за да се удовлетвори неговия яд, че е бил въвлечен в този конфликт и се надяваше, че и вещицата, и кралят ще пролеят кръвта си в битката, която ще последва.
— На твоите услуги съм, Холидей! — заяви драконът, като злъчно изсъска, докато предлагаше на Бен да го закара на собственото му погребение. — Вече два пъти досега ти спасявам непотребната кожа и два пъти вече ти не си ми се отблагодарил с нищо! Ако Нощната сянка те изпрати на оня свят, ще смятам, че си изплатил дълга си — в противен случай не! Спомни си само какво трябваше да преживея заради теб! Нападнаха ме — гонеха ме и ме преследваха някакви си стоманени летящи машини, опитваха се да ме уловят със светлини, крещяха ми и ме заплашваха такива като теб, отровиха организма ми с кой знае какви отрови и възмутително нарушиха покоя ми! — той дълго вдъхваше въздух, загрижен за себе си. — Ще го кажа по друг начин. Смятам, че ти си най-досадният и неприятен човек, когото съм имал нещастието да срещна, и копнея за онзи ден, когато просто няма да те има! След като каза тези думи, той коленичи, за да може обектът на неговото презрение да го възседне. Бен хвърли поглед към Куестър, който само сви рамене и каза: