Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Те се носеха един срещу друг, надавайки вой на болка и гняв и тътенът на оръжията им отекваше надалеч.
Успявайки да избегнат удара, те прелетяха един покрай друг, вдигнали вихрушка от прах и чакъл. Паладин се завъртя и отново нападна, като захвърли счупената си пика и измъкна боен топор. Създанието, сътворено от вещицата и демона, забави ход, обърна се и стана като че ли още по-огромно, сякаш подхранвано от разпаления конфликт, и се издигна над земята.
В този момент очите на всички бяха съсредоточени върху него.
Куестър Тюс направи незабележим жест с ръце. Той просветля, изчезна за секунда, след което се появи отново, леко прозрачен. Никой нищо не забеляза.
Паладин атакува, размахал топора. Нощната сянка и Черньото вливаха съвместните си магически сили в тази твар и ревяха от задоволство, когато той се наду още повече, след което седна на задните си крака и зачака. Беше придобил вече размерите на цяла къща, плужестата му плът беше огромна. Паладин се спусна насреща му, а той на свой ред му отвърна. Цялата земя се разтърси от удара. Паладин едва успя да се изплъзне, бойният му топор само ожули дебелата кожа на звяра. Ала раната се затвори почти веднага. Създанието черпеше живот от магията, а магията не се подчиняваше на законите на хората и природата.
Паладин нападна отново, този път извадил сабя, бясно размахвайки широкото блестящо острие, оставяйки червени следи по тялото на звяра. Ала раните се затваряха почти на минутата, щом биваха направени и създанието продължаваше да напада рицаря, очаквайки своя шанс. Нощната сянка и Черньото окуражаваха с подвиквания чудовището. Вещицата се прехласваше от удоволствие. Демонът направо бе изопнал мъничкото си тяло в наслада. От двама бликаше магическа енергия, за да подхранва създанието им и да поддържа силите му. Звярът започваше да се нахвърля все по-близо и по-близо до атакуващия рицар. За всички беше ясно, че изходът не е далеч.
Скрити под сините дъбове, които бяха доста пооредели, Абърнати и Уилоу мълчаливо наблюдаваха битката.
И те също ясно виждаха, как се развива борбата, и можеха да си дадат сметка, какъв ще бъде изходът й.
И тъкмо в този момент се случи нещо много странно.
Звярът най-внезапно се надигна на задните си крайници и започна да се смалява.
Той целият потръпна, сякаш отрова бе проникнала в жилите му. Пръв го забеляза Черньото. Демонът изпищя от гняв и изненада, спусна се по черната мантия на Нощната сянка и изпъна ръцете си, за да захрани своя любимец с още магически сили, приличащи на пипала на паяк. Ала създанието не реагира. То продължи да се смалява и да се опитва да избягва ударите на широкоострата сабя на Паладин, като залиташе и се олюляваше, чувствайки, че силите го напускат.
И Нощната сянка вече виждаше какво става и гневно зафуча. После явно се досети за причината и най-неочаквано се насочи срещу Куестър Тюс. Пръстите й избълваха черен като адската бездна пламък, който обгърна магьосника. Куестър Тюс се изгуби сред пепел и дим. Уилоу и Абърнати зяпнаха от ужас. Магьосникът напълно бе изчезнал. Ала създанието продължаваше да се смалява. А в този момент нещо започна да става и с Черньото. Той се бе превил и се гърчеше на земята до краката на Нощната сянка, сякаш поразен от отровата, която унищожаваше и създаденото от него чудовище. Крещеше нещо към Нощната сянка, която бързо се наведе да го чуе.
— Бутилката, господарке! — викаше той. — Бутилката е запушена! Не мога да черпя магия! Няма от какво да живея!
Нощната сянка още държеше бутилката в едната си ръка. Тя я изгледа, недоумяващо. Бутилката си беше неизменна, неувредена, запушалката извадена, гърлото отворено. Какво кряскаше този демон? Тя недоумяваше.
Недалеч от тях, сътвореното от магията на вещицата и демона създание изпусна последния си дъх и се превърна в прах и пепел. Конят на Паладин го стъпка с копитата си и отново се приготви за атака. Нощната сянка вдигна поглед от бутилката, напълно объркана. Паладин настъпваше насреща й.
Едва сега й хрумна да опипа с ръка отвора на бутилката. Син магически огън проблесна и близна пръстите й и тя веднага ги дръпна.
— Куестър Тюс! — извика тя, обзета от ярост и Уилоу чу този неин вик. Черньото едва можеше да помръдне, вкопчил се в единия й ръкав. Вещицата изкрещя, сграбчи бутилката за гърлото й и се канеше да насочи магическия си огън, за да отпуши отвора й.
Но беше твърде късно.
Паладин връхлетя право насреща й.
И тъкмо в този момент Куестър Тюс с взрив изникна точно пред вещицата, сякаш от нищото, сграбчи бутилката, преди тя да може да реагира, и моментално й я отне. Нощната сянка нададе яростен вик и хукна подир магьосника, тъкмо когато я стигна Паладин.