Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Тя си наля втора чаша кафе и заговори през рамо:
— Не съм изненадана. Вероятно Мик си е мислел, че ще се получи нещо като очерк за Майка Тереза — „Корнуолски учен посвещава живота си в спасяване на човешкия живот“, — но след това е открил, че доктор Тренъроу не е по-свят от всички нас.
„Или — помисли си Сейнт Джеймс — потенциалната статия е била най-вече трик, за да получи от Тренъроу информация и да я предаде, заедно с телефонния му номер, на нуждаещ се приятел.“
Джулиана продължаваше:
— Главно така действаше, откакто се върна в „Оратор“. Мисля, че виждаше в статията средство за бягство.
— Не искаше да стои тук?
— За него това бе крачка назад. Преди е бил журналист на свободна практика. Справял се е доста добре. След това обаче баща му се разболя и той е трябвало да зареже всичко, за да се върне и поддържа семейния бизнес.
— Вие не можехте ли да направите това?
— Можехме, разбира се. Само че Хари искаше Мик да поеме вестника. Още повече, доколкото усещах, искаше той да се върне за постоянно в Нанрънел.
Сейнт Джеймс си помисли, че вижда посоката, в която Хари Камбри бе възнамерявал да тръгнат нещата след завръщането на Мик в Нанрънел. Все пак попита:
— А вие как се вмествахте в тези планове?
— Хари се грижеше да работим заедно колкото бе възможно повече. Предполагам, че просто се е надявал да стане най-доброто. Имаше огромна вяра в чара на Мик.
— А вие?
Тя държеше чашката с кафето между дланите си, сякаш се мъчеше да ги стопли. Пръстите й бяха дълги, без нито един пръстен.
— Не го харесвах. Когато Хари видя това, започна по-често да вика Нанси Пенелин да води счетоводството в работните дни, а не в почивните.
— А колкото до развитието на вестника?
Жената посочи компютъра.
— Отначало Мик направи опит. Започна с ново оборудване. Искаше да осъвремени всичко тук. Но след това като че ли загуби интерес.
— Кога?
— Някъде по времето, когато Нанси забременя от него. — Тя сви грациозно рамене: — След като се ожениха, често отсъстваше.
— За да преследва някоя тема?
Тя се усмихна.
— За да преследва.
Вървяха по тясната уличка към пристанището. Беше време на отлив. Няколко души лежаха на тясната плажна ивица и се печаха. Близо до тях група дечица шляпаха с ръце и крака във водата и пищяха от възхищение, когато вълните ги плисваха.
— Намерихте ли това, което търсехте? — попита Котър.
— Парченца, нищо повече. Като че ли нищо не пасва. Не мога да открия връзката между Мик и Тина Когин, между Тина Когин и Тренъроу. Всичко е само предположения.
— Може Деб да е сбъркала. Може да не е видяла Мик в Лондон.
— Не. Видяла го е. Всичко свидетелства за това. Той е познавал Тина Когин. Но как и защо — не знам.
— „Как и защо“ изглежда най-лесната работа, ако се съди по думите на госпожа Суон.
— Тя не е почитателка на Мик, нали?
— Мразела го е, това е истината. — Котър погледа играещите деца. Усмихна се, когато едното — момиченце на около три-четири годинки, падна на дупето си и опръска другите с вода. — Но ако думите й за Мик Камбри и жените са истина, тогава ми се струва, че го е направил Джон Пенелин.
— Защо?
— Защото става дума за дъщеря му, господин Сейнт Джеймс. Един мъж трудно може да позволи на друг мъж да обижда дъщеря му. Не и ако успее да спре това по някакъв начин. Човек прави каквото може.
Сейнт Джеймс подуши стръвта и разбра, че според Котър разговорът им от сутринта не е приключил. Само че нямаше нужда да задава въпроса, който изискваше забележката на Котър: „А ти какво би направил?“ Знаеше отговора. Вместо това попита:
— Научи ли нещо от икономката?
— От Дора ли? Малко. — Котър се облегна на перилото на пристанището и сложи лакти върху металния прът. — Голяма почитателка на доктора е тая Дора. Скъсвал се от работа. Посвещавал живота си на изследванията. И когато не правел това, посещавал хората в някакъв възстановителен дом до Сейнт Джъст.
— Това ли е всичко?
— Май да.
Сейнт Джеймс въздъхна. Не за пръв път му се налагаше да признава, че неговата област е науката, оперативните огледи на сцената на престъплението, анализът на веществени доказателства, тълкуването на данни, подготвянето на доклади. Нямаше опит в областта, която изискваше проницателни връзки и интуитивни заключения. Още повече, не притежаваше нито вкуса, нито таланта за това. И колкото повече нагазваше в нарастващото блато от предположения, толкова по-объркан се чувстваше.