Неочаквано възмездие

— Не Питър е взел „Дейз“ — каза той. — Сигурен съм.

Линли се обърна бавно към него. Напомняше движение, каквото човек прави насън.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Трябва да отидем до Пензънс.

Детектив инспектор Боскоуън ги заведе в столовата на полицията. Нарече я „жълтата подводница“ и името бе съвсем уместно — жълти стени, жълт линолеум, жълти пластмасови маси, жълти пластмасови столове. Само съдовете бяха в различен цвят, но тъй като той бе яркочервен, общият ефект не насърчаваше човек да се храни бавно с колегите си. Нито пък предполагаше възможността да се изяде храната, без да се пипне страхотно главоболие. Занесоха чайника на масичката с изглед към малкия двор, в който един унил ясен се опитваше да вирее в кръг от пепел с цвят на гранит.

— Замислено и направено от луди хора — бе единствената забележка на Боскоуън, докато придърпваше допълнителен стол до масата им. — Би трябвало да отклонява ума на хората от работата.

— И успява — забеляза Сейнт Джеймс.

Боскоуън наля чая, а през това време Линли разкъса опаковките на три пакетчета бисквити и ги изсипа в чинията. Те нападаха вътре със звук на глухи автоматични откоси.

— Всеки ден косят пресни — усмихна се иронично Боскоуън, взе си бисквита, потопи я в чая си и я задържа там. — Джон говори тази сутрин с един адвокат. Страшно ми беше трудно да го накарам да направи това. Винаги съм знаел, че е инат, но никога не съм го виждал такъв.

— Ще го съдите ли?

Боскоуън огледа бисквитата си и отново я топна в чая.

— Нямам избор. Бил е там. Призна го. Доказателствата го потвърждават. Видели са го свидетели. Други са чули свадата. — Боскоуън отхапа от бисквитата, вдигна я на нивото на очите си и кимна одобрително. Накрая избърса пръстите си с хартиена салфетка и бутна чинията към другите двама. — Не са чак толкова лоши. Просто се осланяйте на чая. — Изчака, докато всеки от тях си взе по една, след което продължи: — Ако Джон само е бил там, положението щеше да бъде съвсем друго. Ако не бе имало и страшна крамола, която като че ли половината съседи са чули…

Сейнт Джеймс погледна Линли. Томас прибавяше втора бучка захар в чая си. Показалецът му се плъзна по дръжката на чашата, но той не каза нищо.

Сейнт Джеймс попита:

— А мотивът на Пенелин?

— Скарване заради Нанси, бих казал. Камбри е бил принуден да сключи този брак и не е изпитвал никакви угризения, че му е неприятен. Не един от хората, с които говорих, го потвърди.

— Тогава защо изобщо се е оженил за нея? Защо просто не е отказал? Защо не е настоял за аборт?

— Според Джон момичето не е искало и да чуе за аборт. А Хари Камбри не дал и дума да се издума Мик да откаже да се ожени за нея.