Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— А защо изобщо да не се закарват с кораби направо в Ирландия? — попита Сейнт Джеймс, но знаеше отговора още докато задаваше въпроса. Чуждестранен кораб, акостирал в Белфаст, бе по-вероятно да събуди подозрения, отколкото ако плаваше под английски флаг. Щеше да премине през цялостна митническа проверка. Но един английски кораб щеше да бъде приет по съвсем друг начин. Че защо англичаните щяха да изпращат оръжие, за да подпомогнат въстание срещу самите себе си? — На хартийката пише и други неща, освен Мl и М6 — забеляза Сейнт Джеймс. — Тези допълнителни числа би трябвало да означават нещо.
Камбри кимна:
— Може да са някакви регистрационни номера, свързани с кораба, който са смятали да използват. Номерът на типа оръжие, който е щял да се доставя. Или някакъв код. Но едно нещо е сигурно: Мик е бил на път да го разкрие.
— И все пак не сте намерили други бележки?
— Това, което открих, е достатъчно. Познавам си момчето. Знам с какво се е бил заел.
Сейнт Джеймс погледна замислено картата. Помисли си за написаните от Мик числа. Забеляза факта, че уводната статия за Северна Ирландия е излязла в неделя — повече от тридесет часа след смъртта на Мик. Ако двете бяха свързани по някакъв начин, то тогава убиецът бе знаел за статията преди излизането й в неделя сутринта. Почуди се доколко бе възможно това.
— Пазите ли старите броеве от вестника си тук? — попита той.
— Проблемът не идва от стари броеве — рече Камбри.
— Все пак имате ли ги?
— Някои. Ей там.
Камбри го заведе до един шкаф вляво от прозорците. Когато го отвори, отвътре се показаха купчини стари вестници, натрупани по лавиците. Сейнт Джеймс ги огледа, извади първата купчинка от шкафа и погледна Камбри.
— Можете ли да ми дадете ключовете на Мик? — попита той.
Камбри изглеждаше озадачен.
— Тук имам резервен ключ от къщичката.
— Не, имам предвид всичките му ключове. Той има комплект, нали? За колата, за къщичката, за офиса. Можете ли да ги вземете? Предполагам, че са у Боскоуън, но все ще измислите някакво извинение. Искам ги за няколко дни.
— Защо?
— Името Тина Когин говори ли ви нещо? — попита в отговор Сейнт Джеймс.
— Когин?
— Да. Една жена от Лондон. Очевидно Мик я е познавал. Мисля, че е имал ключ от апартамента й.
— Мик сигурно е имал ключове от половин дузина апартаменти, доколкото го познавам — каза Камбри, извади една цигара и го остави при вестниците.
Едночасовото търсене из броевете от последните шест месеца не донесе нищо, освен чернилка от печатарско мастило по пръстите. Доколкото се виждаше, предположението на Хари Камбри за прекарването на оръжие бе толкова вероятен мотив за смъртта на сина му, колкото и всичко друго, което можеше да предложи вестникът. Саймън затвори вратите на шкафа. Когато се обърна, видя, че Джулиана Вендейл го гледа с чаша кафе, вдигната към устните. Беше оставила компютъра и стоеше до кафе-машината, която бълбукаше шумно в единия ъгъл на стаята.
— Нищо? — Тя остави чашата си на масата и отмахна дълга къдрица от едното си рамо.
— Изглежда, всеки смята, че е работил върху някаква статия — каза Сейнт Джеймс.
— Мик винаги работеше върху нещо.
— Отпечатваха ли се повечето от замислите му?
Тя сключи вежди. Между тях се появи лека гънка. Иначе по лицето й нямаше нито една бръчка. Сейнт Джеймс знаеше от предишния си разговор с Линли, че Джулиана Вендейл е в средата на тридесетте, може би малко по-възрастна. Но лицето опровергаваше възрастта й.
— Не зная — отговори тя. — Невинаги съм била запозната със замислите му. Но не бих се изненадала да разбера, че е започнал нещо и го е изоставил. Често изхвърчаше оттук, твърдо убеден, че е тръгнал по горещите следи на статия, която може да продаде в Лондон. След това обаче не я довършваше.
Сейнт Джеймс беше видял същото при прегледа си на вестниците. Доктор Тренъроу бе казал, че Мик е взел интервю от него за някаква статия, но никъде в предишните броеве на вестника не се виждаше някоя, свързана с разговора, който може би бяха водили. Сейнт Джеймс разказа за това на Джулиана Вендейл.