Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Беше се задъхал и трепна, сякаш думите му причиняваха болка:
— Хората от Хауенстоу казаха, че сте тук. Елате в офиса. Имам да ви покажа нещо.
— Намерили сте бележки? — попита Сейнт Джеймс.
Камбри поклати глава:
— Не, ама разбрах какво е станало. — Сейнт Джеймс отвори вратата и Камбри се качи вътре. След това кимна на Котър, за да се представи. — За онези числа е, дето ги намерих. Ония от бюрото му. От събота насам си играя с тях. Знам какво значат.
Котър остана в кръчмата е госпожа Суон, за да си побъбрят дружелюбно на халба бира. Докато Сейнт Джеймс следваше Хари Камбри нагоре по стълбите към офиса, той и казваше:
— Не бих отказал едни яйца по шотландски.
За разлика от предишното им посещение в „Оратор“, тачи сутрин персоналът беше на работа. Всички лампи светеха и придаваха коренно различна атмосфера от предишния сумрак, а в три от четирите кабинки служители на вестника или чукаха по клавишите на пишещи машини, или говореха по телефона. Дългокосо момче оглеждаше няколко фотографии върху табло, а до него друг мъж беше зает със следващото издание върху повдигната под ъгъл зелена маса. Държеше между зъбите си незапалена лула и почукваше рязко с молив върху пластмасова кутийка с кламери. Пред компютъра до бюрото на Мик Камбри седеше жена, която набираше нещо. Имаше мека тъмна коса, прибрана назад, и — когато вдигна очи към тях — интелигентен поглед. Беше много привлекателна. Сейнт Джеймс реши, че това е Джулиана Вендейл. Почуди се как и дали задълженията й във вестника са се променили след смъртта на Мик Камбри.
Хари Камбри го поведе към една от кабинките. Беше оскъдно мебелирана. По стените висяха неща, които предполагаха, че този кабинет не само е негов, но и нищо не е било правено, за да бъде променен по време на възстановяването му от операция. Всичко говореше за факта, че независимо от желанието на Хари Камбри, синът му не е имал намерение да поема нито кабинета, нито работата му. Изрезки от вестници в рамки, пожълтели от времето, представяха най-сполучливите статии, на стареца: за катастрофален опит за спасяване в морето, при който двадесет от набедените спасители се бяха удавили; за нещастен случай, осакатил местен рибар; за спасяването на дете от шахта на мина; за свада по време на празненство в Пензънс. Бяха придружени и със снимки — оригиналите на онези, които бяха отпечатани със статиите.
На плота на прастаро бюро лежеше последният брой на „Оратор“, отворен на редакторската страница. Статията на Мик беше дебело оградена с червен маркер. На отсрещната стена висеше карта на Великобритания. Камбри заведе Сейнт Джеймс до нея.
— Не съм престанал да си мисля за тези числа — каза той. — Мик беше много систематичен за такива неща. Нямаше да запази някоя хартийка, ако не е била важна. — Попипа джоба на ризата си за пакета цигари. Извади една и я запали, преди да продължи: — Все още работя над тях, но съм на правилен път.
Сейнт Джеймс видя, че до картата Камбри е напечатал малко парче хартия. На него стоеше част от загадъчното съобщение, което беше намерил в бюрото на сина си. 27500–М1 Доставка/Транспорт и под него — 27500–М6 финансиране. На самата карта с червен маркер бяха проследени два от главните автомобилни пътища — Мl, който водеше на север от Лондон, и М6 — на северозапад под Лестър към Ирландско море.
— Погледнете това — каза Камбри. — И Мl, и М6 минават южно от Лестър. Само дето Мl върви до Лийдс, а М6 продължава. Свършва в Карлайл. На Солуей фърт.
Сейнт Джеймс се замисли върху това, но не отговори нищо. Камбри продължи развълнувано:
— Погледнете само картата. Погледнете тоя квадрат. М6 позволява достъп до Ливърпул, нали? Води до Престън, до Моркамб Бей. А всяко едно от тези проклети места…
— … Води към Ирландия — заключи Сейнт Джеймс, като си мислеше за уводната статия, която беше чел предната сутрин.
Камбри отиде до вестника и отново го сгъна. Цигарата заподскача между устните му, докато говореше:
— Знаел е, че някой прекарва оръжие за ИРА.
— Как би могъл да попадне на такава история?
— Да попадне ли? — Камбри свали цигарата, махна парченце тютюн от езика си и разтърси вестника, за да подчертае думите си. — Моето момче не попадаше! Той беше журналист, не глупак. Слушаше. Разговаряше. Учеше се да върви по следи. — Хари се върна при картата и използва сгънатия вестник като показалка. — Оръжието сигурно идва първо в Корнуол, а ако не в Корнуол, то в някое от южните пристанища. Превозва се от симпатизанти, може би от Южна Африка, Испания или дори Франция. Могат да влязат в страната през което и да било от южните ни пристанища — Плимут, Бърнмут, Саутхамптън, Портсмут. Превозват се в разглобено състояние. След това се превозват с камиони до Лондон и там се сглобяват. Оттам заминават нагоре по Мl и М6 към Ливърпул, Престън или Моркамб Бей.