Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Но все пак Мик е бил голям мъж.
— С болен баща, който е можел да умре при операцията — рече Боскоуън и пресуши чашата си. — Хари Камбри знае как да манипулира. Не си мислете, че не е използвал това, за да накара Мик да остане в Нанрънел. Така че момчето е било хванато като в капан. Започнал е да изневерява на жена си. Всеки го знае, включително и Джон Пенелин.
— Но едва ли вярвате, че Джон… — започна Линли.
Боскоуън вдигна бързо ръка.
— Знам фактите. Те са всичко, с което трябва да работя. Нищо друго не може да има значение и вие го знаете дяволски добре. Какво значение има, че Джон Пенелин ми е приятел? Неговият зет е мъртъв и трябва да се погрижим за това, независимо дали на мен ми е приятно или не. — След като изрече това, Боскоуън като че ли се стъписа, сякаш краткият му изблик бе изненадал и самия него. Той продължи по-тихо: — Предложих му да си иде у дома, но той отказа. Сякаш иска да остане тук, сякаш иска да бъде съден. — Взе още една бисквита, но вместо да я изяде, я натроши между пръстите си. — Изглежда така, като че ли той го е извършил.
— Може ли да се видим с него? — попита Линли.
Боскоуън се поколеба. Погледна първо Линли, след това Сейнт Джеймс и накрая през прозореца.
— Знаете, че не е редно.
Линли извади картата си. Боскоуън махна пренебрежително с ръка.
— Знам, че сте от Скотланд Ярд, но това не е ваш случай, а и трябва да се съобразявам с главния си полицай. Когато става дума за убийство, не може да има никакви посетители, освен семейството и адвоката. В Пензънс това е стандартна процедура, независимо какво позволявате вие в столицата.
— Една приятелка на Мик Камбри е изчезнала от Лондон — каза Линли. — Може би Джон Пенелин ще успее да ни помогне за това.
— Случай, върху който работите?
Линли не отговори. На съседната маса момиче в изцапана бяла униформа започна да струпва чиниите на метален поднос. Съдовете се удряха един в друг и стържеха. Купчинка картофено пюре падна на пода. Боскоуън я наблюдаваше и почукваше с коравата бисквита по масата.
— О, по дяволите! — измърмори той. — Елате. Ще го уредя някак.
Остави ги в стаята за разпити в друго крило на сградата. Единствените мебели бяха маса и пет стола, ако не се смятаха огледалото на стената и лампата на тавана, около която един паяк плетеше трудолюбиво мрежата си.
— Мислиш ли, че ще си признае? — попита Линли, докато чакаха.
— Всъщност няма голям избор.
— Сигурен ли си, Сейнт Джеймс?
— Това е единственото разумно обяснение.
Униформен полицай доведе Джон Пенелин в стаята. Когато видя кои са двамата му посетители, той отстъпи крачка назад, сякаш се канеше да си иде. Но вратата зад него вече беше затворена. На нея, на нивото на очите му, имаше малко прозорче и Пенелин погледна през него, сякаш обмисляше дали да не направи знак на полицая да го отведе обратно в килията, но не го направи. Вместо това отиде при тях. Масата се заклати на неравните си крака, когато се облегна на нея, за да седне.
— Какво е станало? — попита с подозрение той.
— Джъстин Брук е паднал в Хауенстоу рано в неделя сутринта — каза Линли. — Полицията смята, че е нещастен случай. Може и така да е. Но ако не е, или наоколо се разхожда на свобода втори убиец, или ти си невинен и има само един убиец. Кое мислиш, че е по-вероятно, Джон?
Пенелин завъртя едно от копчетата на маншета си. Изражението му не се промени, макар че един мускул на лицето му се сви импулсивно под дясното око.
Сейнт Джеймс заговори:
— Вчера сутринта „Дейз“ е била взета от Ламорна. Снощи се е разбила в заливчето Пенбърт.
Копчето, което Пенелин въртеше, падна на масата. Той го взе и го обърна с палец на другата страна. Сейнт Джеймс продължи:
— Мисля, че това е тристепенна операция е един главен доставчик и може би половин дузина пласьори. Изглежда, прекарват кокаина по два възможни начина: или пласьорите взимат наркотика от доставчика — може би в Силис — и след това го прекарват обратно на сушата, или доставчикът си урежда срещи с пласьорите в някоя от пещерите по брега. Портгуара веднага изниква в ума. Брегът е достъпен, а селото е достатъчно далеч, за да не види никой тайните влизания и излизания от заливчето. Скалите са осеяни с пещери и скривалища, в които може да се извърши размяната, когато е твърде рисковано това да се направи в открито море. Но независимо как го взема от доставчика — от Силис или от някоя от пещерите, — веднага щом го получи, пласьорът се връща обратно в Ламорна с „Дейз“ и занася кокаина в мелницата на Хауенстоу, за да го пакетира. Без никой да усети.