Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Пенелин каза само:
— Значи знаете.
— Кого се опитваш да предпазиш? — попита Сейнт Джеймс. — Марк или семейство Линли?
Пенелин бръкна в джоба си и извади пакет „Дънхил“. Линли се наведе през масата със запалка. Пенелин го погледна над пламъчето.
— По малко и от двете, предполагам — каза Линли. — Колкото повече мълчиш, толкова по-дълго ще опазиш Марк от ареста. Но опазването му от арест го прави достъпен за Питър, освен ако не направиш каквото можеш, за да ги държиш разделени.
— Марк влече Питър надолу — рече Пенелин. — Той ще го убие, ако не направя нещо, за да го спра.
— Джъстин Брук ни каза, че Питър е имал намерение да купи кокаин тук, от Корнуол — каза Сейнт Джеймс. — Марк е бил неговият източник, нали? Затова ли се опита да им попречиш да се видят в петък в Хауенстоу?
— Помислих си, че Марк ще се опита да продаде на Питър и момичето. От известно време подозирах, че се занимава с наркотици, и си мислех, че ако само успея да открия откъде го вкарва, къде го пакетира… — Пенелин завъртя неспокойно цигарата между пръстите си. На масата нямаше пепелник, така че той изтръска нарастващия цилиндър сива пепел на пода и го смачка с пета. — Мислех си, че ще мога да го спра. Наблюдавах го от седмици, следях го, когато можех. Нямах представа, че го прави именно тук, в имението.
— Било е солиден план — рече Сейнт Джеймс. — И в двете си части. Използването на „Дейз“ като средство за доставка на кокаина. И използването на мелницата за нарязване и пакетиране. Всичко това по някакъв начин е било свързано с Хауенстоу. И тъй като Питър беше — и е — известният потребител в Хауенстоу, той щеше да поеме всичко върху себе си, ако нещо се объркаше. Разбира се, той щеше да протестира отчаяно, че е невинен. Щеше да обвинява Марк, ако се е стигнело до това. Но кой щеше да му повярва? Дори и вчера всички машинално приехме, че той е взел лодката. Никой не се сети за Марк. Много умно от тяхна страна.
При последните думи на Сейнт Джеймс Пенелин вдигна бавно глава.
— И за това ли знаете?
— Марк не е имал капитала да ръководи това сам — рече Сейнт Джеймс. — Имал е нужда от инвеститор и, предполагам, това е бил Мик. Нанси е знаела, нали? И двамата сте знаели.
— Подозирахме. Само подозирахме.
— Затова ли отиде да се видиш с него в петък вечерта?
Пенелин отново насочи вниманието си към цигарата.
— Търсех отговори на някои въпроси.
— И Нанси сигурно е знаела, че ще ходиш там. Затова, когато е видяла, че Мик е убит, се е уплашила от най-лошото.
— Камбри тегли заем от банката, за да осъвремени вестника — рече Пенелин. — Но малко от парите отидоха, за това. После започна постоянно да ходи до Лондон. И да говори с Нане за пари. Как все не били достатъчно. Как били близо до фалит. Пари за наема. Пари за бебето. Според Мик щели да потънат. Но всичко това бяха глупости. Той имаше пари. Беше успял да изтегли заема.
— Който щедро е инвестирал в кокаин.
— Тя не искаше да повярва, че е замесен. Казваше, че той не взема наркотици, и не желаеше да разбере, че не е нужно човек да ги взема, за да ги продава. Искаше доказателства.
— Значи затова си отишъл там в петък вечерта.
— Бях забравил, че е един от петъците, когато приготвя пликовете със заплатите. Мислех си, че няма да си е у дома и ще успея да претърся хубаво навсякъде. Но той беше там. Скарахме се.
Сейнт Джеймс извади хартийката от сандвича от кафене „Талисман“.
— Мисля, че точно това си търсил — рече той и го подаде на Пенелин. — Беше в офиса на вестника. Хари го е намерил в бюрото на Мик.
Пенелин погледна веднъж хартийката и я подаде обратно на Сейнт Джеймс.
— Не знам какво търсех — рече той и се засмя тихо, самоподигравателно. — Мисля, че търсех напечатано самопризнание.
— Това е по-скоро план, отколкото признание — каза Сейнт Джеймс.
— Какво означава?
— Само Марк може да го потвърди, но мисля, че представлява оригиналната сделка, която са сключили двамата. „1 к 9400“ означава първоначалната цена на кокаина.
Един килограм за 9400 лири. Разделили са си го, за да го продават, за което свидетелства вторият ред. 500 грама за всеки от тях при цена 55 лири за грам. Печалбата им е била 27500 лири за всеки. А след печалбата — ангажиментите на двамата, които са щели да участват в начинанието. МП — Марк Пенелин — е щял да осигури транспорта, за да достави дрогата. Щял е да вземе „Дейз“ и да се срещне с доставчика. Задачата на МК — Мик Камбри — е била да осигури първоначалното финансиране от банковия си заем, изтеглен, за да се купи ново оборудване за вестника. И Мик се е прикрил, като е започнал с онези няколко покупки за офиса, за да не възникнат подозрения.