Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Разбира се, можеше да се назначи наместник в имението или пък там да се постави норвежки роднина, но Магнус и Ескил предполагаха, че това ще превърне владенията им в съвсем губещо начинание и ще им остане да се задоволят само с правото си на собственост, докато нямаше да получават нищо, защото нито един норвежки роднина нямаше да е в състояние да плаща изгодна аренда на собствениците.
Ако имението се продадеше, за него можеше да се получи сребро, което да се изхарчи за нещо по-стойностно. Защото сега, след като Арн се бе върнал вкъщи, трябваше да се мисли за бъдещото му наследство. И в такъв случай нямаше да е зле да се купят земи близо до Агнес или на границата с Ериковия род, на юг от Скара. Или пък защо да не се купи земя от рода Поле, намиращ се край Хюсабю? Всяка една такава възможност щеше да е със сигурност по-добра и по-надеждна за Арн, отколкото живот в имение сред войнствени норвежци.
Същевременно въпросът какво да се каже на Арн за пътуването до Норвегия, за да не се обиди той, отпадна от само себе си. През есента крепостният Сварте и синът му Кол бяха отишли на лов за елени и глигани. Върнаха се вкъщи със значителна плячка и работата на Арн и Ерика в помещението за опушване се увеличи, защото първият бе сигурен, че е по-добре месото на дивите животни да се опушва, а не да се осолява или суши. И точно преди заминаването за Норвегия, когато наближаваше неприятният разговор между Магнус и Арн за това, че не е разумно да се показва на норвежците мекушав син, Арн сам дойде при баща си. Поиска да съпровожда Сварте и Кол на лов, за да изучи и това изкуство.
Магнус се зарадва много, защото със сигурност избягваше мъчителните обяснения по повод на норвежките роднини, пивото, мечовете и секирите. А освен това Арн за пръв път проявяваше интерес към онова, което касаеше живота на Фолкунгите. Добрият ловец се ползваше с голямо уважение, дори и да бе крепостен.
Всъщност Магнус не таеше особени надежди, че Арн, който бе наполовина монах, ще успее да се научи на сложното и чисто мъжко изкуство на лова.
Сварте също не го вярваше, но се подчини. Научил, че трябва да вземе със себе си по-малкия син на господаря си, той разбра веднага какво го чакаше. Веднъж, преди две есени, го бяха накарали да вземе на лов по-големия син, Ескил, който тогава още не се бе окръглил като буре за пиво, но все пак бе пишман ловец, поради което ловът им не се увенча с успех. Не бе лесно да се разбере с господарския син, който се захващаше с онова, от което не разбираше нищо.
По-малкият син Арн предизвикваше още повече съмнения у Сварте, отколкото господарят Ескил, който все пак приличаше на баща си. Останалите крепостни говореха много за Арн, отбелязвайки, че бил сръчен човек и умеел много неща, които не умеели самите господари, а освен това бил с мек нрав. Не вдигал срещу никого ръка, не заповядвал да нашибат с пръчка никого и дори не разговарял грубо с никого.
Сварте предполагаше, че тази му особеност бе някак си свързана със странната вяра на господарите му, а съвсем не с онова, за което си шепнеха воините. А вярата на господарите му бе много неразбираема. Имаха толкова много богове, че не можеш да ги запомниш, и те постоянно наказваха хората за нищо, а което бе най-странното, дори и за помисли. Като че ли боговете можеха да подслушат какво си мисли човек! И сякаш, дори и да са дочули нещичко, щяха да започнат да раздават наказания за всяка лъжлива мисъл!
А що се отнасяше до самия Арн, то Сварте помнеше добре, как още като момче бе стоял горе на кулата и бе зяпал гаргите, след което бе паднал оттам, но му бе провървяло и се бе приземил в пряспа. Разбира се, момчето бе известно време в безсъзнание и господарите бяха молили боговете си да запазят живота му, обещавайки им възможното и невъзможното, и всичко бе свършило с това, че го бяха изпратили в манастир, наказвайки по този начин себе си или пък и него. На Сварте му бе трудно да разбере кое бе истината.