Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
След като се приближиха до помещенията на крепостните, Ескил откри, че и там всичко бе вече променено, като боклуците и нечистотиите бяха махнати и всичко бе изчистено като обор през зимата. Можеше дори да не гледа под краката си, страхувайки се да не стъпи в някаква мръсотия.
Отначало Ескил се пошегува, че, видиш ли, всичко изглеждало толкова красиво, но не си струвало да се позволява на крепостните да живеят по-добре от останалите, и веднага съжали за шегата си, защото Арн му отговори сериозно, че сега, когато наоколо е чисто, крепостните боледуват по-малко и оцеляват повече техни деца, а здравите крепостни са, разбира се, по-добри от болните, както живите са по-добри от мъртвите. И още, че заразата от болните крепостни може да се разпространи из цялото имение, поради което чистотата е от полза за всички. След това Арн разказа на брат си за състоянието на двата водни потока и това, че единият трябва да стане чист, както и за помийните ями, в които да се трупат отпадъците, които може да се използват като тор и също така да са от полза, а не във вреда.
Сериозността, с която Арн разсъждаваше за толкова незначителни неща като мръсотията на крепостните, произведе двойствено впечатление върху Ескил. От една страна, това изглеждаше смешно, почти шега, но от друга — звучеше толкова убедително, че просто му се замая главата. Нима промените към по-добро можеха да произлизат от толкова обикновени неща? И наистина, от такава дреболия — толкова полза, която нямаше да струва нито един сребърник!
След като стигнаха до кухнята, Арн показа как торта подобрява почвата върху малки участъци от зеленчуковата градина, където можеше да се отглежда лук и други зеленчуци, от които Ескил не разбираше почти нищо. След като влезе в кухнята и видя как полагат пода, преди всичко се учуди защо бе необходимо да се създава такава красота там, където работеха само крепостните и жените. Тогава обаче Арн се усмихна за пръв път и сякаш слънчев лъч проби най-сетне през облака на сериозността му, след което обясни, че това не се прави, за да е красиво, и не е заради крепостните, а е за чистота и по-вкусна храна на масата и ще е от полза за всички без изключение.
А след като Еркил видя новото помещение за опушване на месо и Арн му разказа как се опушват там бутовете, а също и тухлената постройка, която щеше да е новият хладилен склад, в който през лятото ще се поддържат студ и полумрак, той бе така развълнуван, че в очите му се появиха сълзи. Повече не се съмняваше за нищо. Бе съвсем сигурно, че Арн се е научил на различни премъдрости в манастира, въпреки че не бе станал мъж, достоен за уважение от воините. Благодарение на знанията му, в Арнес сега щяха да бъдат извършени полезни промени. Честно казано, дълги години там не бе имало никакъв прогрес и въпреки че работите в имението вървяха по-добре, отколкото при останалите, все пак липсваше движение напред.
Ескил прегърна Арн и на мига му поиска прошка за това, че не е познал веднага в него своя истински брат, който бе такъв, какъвто и самият той. Арн побърза да го успокои и самият той едва не се просълзи, защото и двамата бяха твърде чувствителни. Минаващите наоколо крепостни се взираха изумено към тях.
Щом Ескил забеляза това, веднага се изправи и изгледа строго крепостните, които побързаха да се отдалечат. И той предложи на Арн да се качат в кулата и да пийнат халба две пиво.
Отначало Арн се опита да измърмори нещо за заетост, за работа, за това, че само в края на деня може да се наслаждава на плодовете на ръцете си, придобити с пот на челото, но веднага промени намерението си, разбирайки, че не трябва да налага правилата на манастирския живот на брат си. Та нали самият той бе чакал това признание, бе се молил за него и бе страдал, усещайки студенината и неприязънта от страна на брат си и баща си. И се бе надявал, че с течение на времето ще разберат, че е прав. Така че нямаше да е голямо прегрешение да изпие халба пиво с брат си, макар и в разгара на работния ден.
Магнус търсеше оправдания за това, че не бе взел със себе си Арн в Норвегия, където трябваше да се реши проблем с наследствени земи. При норвежкия род бе опасно да се води дори и Ескил, защото, посрещайки гости, норвежците се хващаха бързо за оръжието, щом само силното им пиво започваше да оказва въздействието си, и онзи, който бе недостатъчно чевръст и ловък или пък недостатъчно стар, за да се откаже от младежките забави, рискуваше живота си в схватка с домакините си. Въпреки това, той все пак искаше да вземе със себе си Ескил, защото проблемът бе сложен и необичаен, а дори и след много халби пиво Ескил запазваше трезва мисълта си и можеше да изчисли кое колко ще струва в сребро. Обсъдиха подробно въпроса и решиха, че ще е по-разумно да се продаде норвежкото наследство, дори и това да не бе по вкуса на някого. В Норвегия, както и в Западна Геталанд, се смяташе за чест да запазиш наследството си цяло и да не позволиш да се раздели сред останалите роднини, обаче ползата от имение на брега на голям фиорд не бе голяма, особено ако не живееш в него. Ако пък се живееше постоянно в Норвегия, можеше да се използва това, че фиордът не замръзваше през цялата година, поради което там бе по-изгодно да се върти търговия, отколкото покрай езерото Венерн.