Капан за мишки

Така и излезе. Жената не се обади повече. Но сега Забелин се сдоби с повод да се обади той, в смисъл — как е минала консултацията, получила ли е тя смислен съвет, удовлетворена ли е, или трябва той да й потърси друг финансист. Все пак две мнения винаги са по-полезни от едно и така нататък. Жената се държа с него мило и приветливо, сърдечно му благодари за помощта и вниманието и напълно благосклонно прие плахата покана на Забелин да се срещнат сутринта, преди работа, и заедно да закусят в кафенето на „Нови Арбат“, където той знаеше, че сервират чудесни палачинки и нискокалорични десерти и правят много хубаво кафе. Юрий Петрович знаеше правилата на играта и състоятелната красавица очевидно също беше осведомена по въпроса. Първо дамата се кани на закуска, следва предложение за обяд. И едва когато приеме поканата за вечеря, можеш да разчиташ, че тя ще сподели с теб леглото. Ако това не влиза в плановете й, тя отказва вечерята и толкоз — до тук. И няма обидени.

Преди две седмици те бяха обядвали заедно и Юрий Петрович внимателно я бе попитал дали би се съгласила някой път да вечеря с него. След съвместни закуски и обеди хората обикновено отиват на работа, затова времето им за разговор не е много, а той иска да бъдат по-дълго заедно, защото тя е такава чудесна събеседничка. Жената очарователно се бе усмихнала и бе извадила от чантичката си изящен бележник (Забелин с опитно око бе забелязал извънредно скъпата кожена подвързия от известна марка) — добре, нека уговорим деня. Юрий Петрович бе се окуражил, макар да не бе повярвал напълно в успеха си. Но все пак се надяваше на вечеря с продължение и за всеки случай му бе нужна възможност да не нощува вкъщи. След десет дни жена му тръгваше за Англия да навести по-малката им дъщеря, която учеше там, и това определи сроковете на следващата им среща. А пък и на Забелин му трябваше време, за да се погрижи за терена.

Намери този апартамент доста бързо и дори високият наем не го притесни. Та нали бе получил хонорара си, когато бе намерил тези ловки рейдъри — Дмитрий Найдьонов и Даря Брайко. Сумата бе повече от прилична, при това Забелин нямаше представа от кого я получи и всъщност кой си бе наточил зъбите да погълне фирма „Баунет“. Бе получил по електронната поща писмо, в което му предлагаха да бъде посредник, да намери рейдъри, да им възложи задачата и да плати за работата им, защото заинтересованото лице не иска да се разкрива до определен момент. Ако „уважаемият Юрий Петрович“ не сметне за възможно да приеме предложението, това ще бъде прието с разбиране. Ако ли пък е готов да окаже нужната услуга, която естествено ще бъде съответно платена (сумата беше посочена в същото писмо), то своя хонорар, хонорара на рейдърите и името на фирмата, набелязана за поглъщане, той ще намери с помощта на указанията. А тях ще получи, когато се обади на един телефон. Номерът беше посочен. Забелин веднага „проби“ номерчето и научи, че телефонът принадлежи на някаква домакиня, която на свой ред била помолена за услуга: ако се обади човек на име Юрий Петрович, да му каже това и това. Обадили й се по телефона и я помолили, обещали й пари. Разбира се, тя се съгласила. Защо да не се съгласи? Не е като да убиеш, да откраднеш, да излъжеш, а просто да предадеш информация. Нищо престъпно.