Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Какво общо има тук руският език? — слисано попитал Олег.
— Ами това, че дори не можеш да напишеш правилно думата „емпиричен“, а ми се правиш на много умен, из небесата витаеш.
На това съвещание Зураб Самсонович Шаламберидзе седял до Личко и когато началникът, неописуемо ядосан, хвърлил на Олег документа, не се сдържал и надникнал в него. Думата „емпиричен“ била подчертана с дебел червен молив, а първата от двете букви „и“ била поправена на „е“. „Емперичен“. Тоест нямала нищо общо с „емпиризъм“, а началникът не схващал връзката между двете думи и очевидно значението им. Изведнъж Олег избухнал в силен, неудържим смях. Не можел да се спре и се наложило да излезе от кабинета, където се провеждало съвещанието. Всички присъстващи сметнали, че е в истерия, че момчето не е в ред не само с ума, но и с нервите, след което на Олег Личко стабилно лепнали прякора Нашия луд, употребяван изключително зад гърба му. Естествено не го наричали така в очите, но започнали да се отнасят към него с предпазлива насмешка.
Някъде през юни, ако Зураб Самсонович не грешал, Личко изведнъж казал:
— Искате ли да отгатна къде и кога ще се случи следващото отвличане на дете?
Всички се засмели, а Личко назовал конкретен район в Москва — Бабушкински — и приблизителната дата: между пети и осми юли. Никой не взел думите му на сериозно, само показали с жест, сиреч: „Нашия луд подхвана репертоара си“. Осми юли минал, не се случили никакви убийства на деца и най-злопаметните все пак си спомнили самонадеяното изказване на Олег. Започнали открито да му се подиграват и да настояват като изгубил бас да купи за отдела каса коняк. На единайсети юли в мазе в покрайнините на Москва бил открит трупът на шестгодишно момиченце, което някой отвлякъл от детска градина, намираща се в Бабушкински район. В този момент това не предизвикало никакви съмнения.
— Айде стига бе, просто случайно е отгатнал. Нали не уцели датата. Приказвал си е напосоки — говорели си колегите.
— Сбъркал съм с пресмятанията — обяснявал Личко. — Сега ще взема предвид тази грешка. Но съм сбъркал само с три дни…
Той отслабнал, пребледнял, очите му хлътнали в орбитите и станали съвсем безумни. Бил разсеян, вглъбен в себе си и както биха казали специалистите — неадекватен. Можел с часове да седи мълчаливо, без да отговаря на въпроси, без изобщо да продумва, зад бюрото си и да пише нещо или пък внезапно да изкрещи, или да се разсмее в отговор на някоя безобидна реплика на някого от колегите в стаята.
В края на август заявил:
— Ще имаме нов труп на четиринайсети септември. Ще вземат детето от училище в Черьомушкински район. Пресметнал съм всичко точно, не може да има грешка.
— Слушай, я ни се махай от главата — посъветвали го колегите. — Дошъл си до гуша на всички с твоята наука. Щом си толкова умен, премести се на оперативна работа, а на нас не ни бъркай в мозъците — и без това имаме страшно много грижи.
Вечерта на 14 септември на дежурния телефон постъпил сигнал от жена, чиято дъщеря, първокласничка, не се прибрала от училище, намиращо се в Черьомушкинския район. Милицията се разтичала да търси детето. Намерили го призори на 15 септември. Било починало предната вечер.
И тогава някой се сетил:
— Това не може да бъде случайност. Олег не отгатва напосоки.
— А какво прави? — възразили му. — Да не искаш да кажеш, че е изобретил революционен метод за залавяне на маниаци?
— Той знае със сигурност. Защото самият той е този маниак. Смята всички нас за идиоти и ни води за носа.
И те си спомнили всичко: внезапните промени в настроението му, продължителните периоди на мълчание, редуващи се с истерични викове, безумно горящите очи, неадекватното поведение, нестандартните разсъждения и много други неща. Намесили дори „невежеството“ и „сиропиталището“ — сега всяка дума се превърнала в обвинение срещу Олег.