Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Трябва да кажем, че цялата тази история не учуди много Забелин. Много пъти си бе имал работа с рейдъри — беше ги наемал ту по нареждане на своята банка, ту по молба на приятелски на банката фирми — и добре знаеше кой от тях какво умее и колко струва. За „окошмарването“ на фирма „Баунет“ той избра Найдьонов и Брайко, чиито подвизи наблюдаваше вече около година, макар че пряко не бе имал работа с тях. Те му изглеждаха достатъчно компетентни, напористи и ловки, но за работа с истински крупни компании — малко слабички. Виж, за „Баунет“ бяха точният избор.
Юрий Петрович прие предложението на тайнствения възложител, прибра парите в джоба си и предвидливо не каза за тях на жена си. Заплатата беше нещо свято, тя отиваше в семейния бюджет до последната копейка, но страничните доходи, които Забелин получаваше редовно — не, ще прощавате. Долу ръцете!
„Всичко е супер — радостно си мислеше Юрий Петрович, когато за пръв път разглеждаше апартамента, който му показваше агентът по недвижими имоти. — И тя се съгласи, и апартамент намерихме бързо, и районът е добър, никой от познатите ни не живее тук, така че рискът от нежелателни случайни срещи практически е нулев. Апартаментът е хубав, абе направо си е чудесен, не е срамота да доведеш жена в него. И тази поръчка за «Баунет». Колко добре ми дойдоха паричките! Определено съм в щастлив период“.
Вчера той изпрати жена си до летището, а днес обикаляше апартамента и го оглеждаше внимателно, надявайки се вдругиден да доведе тук онази, която до лудост желаеше вече два месеца. Забелин беше човек сериозен, не обичаше да претупва нещата и предпочиташе да се подготвя за всичко предварително. Така, какво трябва да купи? Той извади химикалка и лист и започна да записва: кафе, чай, захар, лимон, бонбони, бисквити, плодове, кашкавал, два-три вида нарязани трайни колбаси във вакуумна опаковка, коняк, шампанско, бяло вино (както се разбра по време на съвместния обяд, тя не пие червено), сок, минерална вода… Отиде в банята, помисли малко и продължи да записва: две четки за зъби, паста, шампоан, сапун, душ-гел, шест хавлии — две големи за баня, две средни и две малки. Върна се в спалнята, огледа широкото легло и допълни списъка с комплект спално бельо „кинг сайз“. Всичко щеше да купи още днес, да го донесе тук, да подреди нещата по местата им, така че вдругиден, когато дойде в този апартамент вече не сам, всичко да бъде на висота.
Покупките не му отнеха много време, успя да намери всичко необходимо в един голям супермаркет. Не откри само спалното бельо: нямаха размери „кинг сайз“ и Забелин трябваше да обиколи няколко магазина, докато намери. Когато се върна на улица „Стоманолеяри“, той паркира колата, извади пакетите и вече щеше да влезе във входа, когато зад гърба му изскърцаха спирачки и се чу неуверен радостен глас:
— Юрка? Забелин!
Сърцето му тревожно се сви: по дяволите, нима все пак тук живее някой познат, за когото той напълно е забравил? Обърна се и веднага се успокои. Я виж ти, каква среща!
— Не може да бъде! — извика Забелин, остави торбите на тротоара и широко разпери ръце срещу слизащия от колата мъж. — От кога не сме се виждали! Ама ти как попадна тук?
— Минавах и гледам: ти ли си, не си ли? Едва успях да ударя спирачки. Обаче си наддал, човече, здравата си се заоблил! Юрка, стар дяволе, да знаеш колко се радвам, че те виждам!
— И аз — теб — искрено отвърна Юрий Петрович. — Кажи де, откога не сме се виждали?
— А, чак ме е страх да си спомням, куме. Ама ти отдавна ли си в Москва? Защо така не си се обадил, когато си дошъл? Аз пък мислех, че още командваш милицията по периферията.
— На моите години вече е време човек да свършва с командването, трябва да започва да печели пари — пошегува се Забелин.