Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Хайде да вечеряме заедно — предложи Вячеслав Антонович, — сега се намирам в Държавната дума, ще се освободя след час, а ти избери кой да е ресторант на „Тверская“.
Една от множеството слаби страни в характера на Аргунов беше, че в състояние на стрес — било то от ярост, объркване или страх — той не умееше да разсъждава ясно и логично, ето защо дори незначителна задачка като избора на ресторант на строго определена улица се оказа непосилна за него. В края на краищата мястото на срещата определи самият Ситников.
— Кое е най-ценното, което имаш? — попита Вячеслав Антонович, когато им донесоха поръчката — нещо екзотично от раци. — Зданията, оборудването?
— Най-ценното са технологиите. Здание може да се построи, оборудване — да се закупи, но моите технологии са оригинални и дават луди печалби.
— Тогава си прав, безсмислено е да се обременяват активите, трябва да се прехвърлят на други сметки. Имаш ли такива?
— Не, исках да се посъветвам с теб.
— Е, това ще ти го уредя, няма проблеми. Имаш ли поне някаква представа кой може да е възложителят? Кой е насъскал рейдъри срещу теб?
— Нямам никаква представа — ядно отвърна Аргунов, — никой не ми се е умилквал с хитри предложения, така че на никого не съм отказвал.
— А какво казва твоята служба за безопасност? Не върши ли работа?
— Абе знам ли ги — нервно рече Лев Александрович. — Съвсем са се разхайтили, разглезил съм ги. И най-вече аз като глупак съм изтървал момента: още преди месец ми казаха, че сред работниците се носели разни слухове, че скоро съм щял да вляза в затвора. А аз не обърнах внимание.
— Какво? — рязко вдигна глава Ситников. — Слухове, че ще влезеш в затвора ли?
— Ами да. Помощникът ми по кадрите ми съобщи. Тогава си рекох — глупости, приказки, колкото да се намират на работа…
— Това е лошо, Льовка. Много лошо.
— Но аз нямам проблеми с държавата, всички данъци са платени…
— Ти не разбираш. Данъците нямат нищо общо. Това значи, че враговете ти, които искат да те излапат, имат източници в милицията. И от тези източници са научили, че името ти се мярка в техните книжа. Разбираш ли с какво те заплашва това? Осъзнаваш ли, че по някакъв начин те вече са те фиксирали и сега се прокрадват все по-близо? Може би следят всяка твоя крачка и чакат кога ще получиш нощна криза и ще тръгнеш на поредната си разходка. И тогава от твоя „Баунет“ само за час ще остане купчинка боклук. Ето, седим си с тебе тук, хапваме си вкусни неща, а те може да седят на съседната маса и да ни наблюдават. Льова, не бива да се губи нито минута. Още утре ще ти дам всички документи и реквизити, за да прехвърлиш активите си на друга фирма чрез покупко-продажба. Предупреди юристите си, финансистите, службата за безопасност — всички, които са нужни, утре сутрин да са по местата си. До утре вечерта формално трябва да останеш гол и бос, разбра ли ме?
— Но…
— Льова, съсредоточи се. Аз ще се обадя, където е необходимо — ще приемат твоите хора без ред и ще оформят всичко на място. Данъчните, разбира се, няма да свършат толкова бързо, но това вече няма значение — важното е да подадеш документите. И още сутринта при теб ще дойде нотариус, който умее да върши всичко необходимо в такива случаи — бързо, точно и без грешки. Не бива да губиш време. Ако ми се беше обадил преди края на работния ден, можехме да започнем още сега. Защо си протакал до вечерта?
— Ами аз ти се обадих веднага щом научих — оправдаваше се Лев Александрович, като вътрешно се проклинаше, задето цял ден не бе приел Механичното мишле. Слава беше прав, можеше да научи всичко още сутринта и до тази вечер част от работата щеше да е свършена.
Но все пак колко е хубаво, че има приятел, който заема висок пост в Министерството на икономическото развитие. Много е полезно.
Юрий Петрович Забелин, ръководител на службата за безопасност при банка „Руски кредит“, никога не бе обичал кой знае колко жена си, отнасяше се към нея спокойно и дружелюбно, през трийсет и четирите години съвместен живот отгледа две деца и смени безброй любовници, с които създаваше ту кратки и необременителни, ту доста сериозни отношения. Мисълта за развод не го бе спохождала никога, той ценеше своя психологически комфортен брак и го пазеше, така че бе достигнал върховете на майсторството в криенето на любовни похождения. Дори във времената, когато живееше само от заплата, Юрий Петрович не си позволи глупостта да се среща с приятелки в дома си или в служебния си кабинет. Тъй като имаше богато милиционерско минало, той добре знаеше, че точно от такива глупости изгарят мъжете, дори най-умните и най-свестните. А когато приключи със службата си в органите и започна ситият му живот в бизнес структурите, тогава вече, дето се вика, сполай на бога… Финансовите възможности за безопасно организиране на личното свободно време бяха налице.