Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Лев Александрович, Чорних ви чака цял ден — отново му напомни тя. — Помоли ме да ви съобщя, че се появило нещо спешно.
— Добре — обречено махна с ръка той, — кажи му да влезе.
Ръководителят на юридическата служба при „Баунет“ Чорних беше дребно пъргаво човече с гъста кестенява коса и идеално правилни черти на лицето. Толкова правилни, че бе невъзможно човек да го запомни от пръв поглед, та дори и от втори. Нито една индивидуална особеност, която можеше да се набие в очи. Той имаше изключително интересна походка — толкова плавна, ритмична и бърза, че сякаш не крачеше, а караше ролкови кънки. Благодарение на ниския си ръст — под метър и шейсет — той правеше впечатление на нещо подобно на играчка, което в съчетание с походката бе дало на служителите основание да го наричат зад гърба му Механичното мишле.
Чорних се плъзна в кабинета само след две минути.
— Лев Александрович, имам лоши новини — започна той сериозно. — Ако не сте в настроение, по-добре ми кажете веднага и аз няма да ви го развалям повече. Но въпросът не търпи отлагане.
— Говорете — уморено въздъхна Аргунов. — Вашите юристи и бездруго днес така ме подведоха, че цял ден им оправях бакиите. Вече не очаквам нищо добро от вашата служба.
— Някой изкупува акциите ни — спокойно произнесе Чорних. — Знаете ли за това?
— По дяволите!
Аргунов сви юмруци и ги стовари върху дървената повърхност на бюрото. Само това липсваше.
— Значи не знаете — констатира Чорних. — Е, аз ви го съобщавам. Изкупуването се извършва бързо от миноритарните акционери. Тази сутрин сме изгубили двайсет и четири процента от акциите ни. Ще дадете ли някакви указания?
— Да!!! — разкрещя се Аргунов. — Научете кой иска да ни погълне. И му откъснете главата!
— Това указание не трябва да е насочено към мен. В нашата фирма имаме служба по безопасността, това са нейни функции. Ние сме по другата част. Ако кажете, можем да започнем да обременяваме активите си, тогава „Баунет“ ще стане непривлекателна и ще ни оставят на мира. Има и други варианти…
Двайсет и четири процента! Те са вече в чужди ръце. Още толкова, после още мъничко — и контролният пакет ще се озове… При кого? Засега не се знае. А той можеше да го предвиди и да вземе превантивни мерки, можеше, можеше! Още преди месец при него дойде помощникът по кадрите и му каза нещо странно: че сред работниците в завода за строителни конструкции се носела мълва, че фирмата се клати и аха-аха ще рухне, защото него, Аргунов, скоро щели да го тикнат в затвора. А нали именно работниците са въпросните миноритарни акционери. Те са повярвали на слуховете, уплашили са се и сега се освобождават от акциите си на безценица, докато за тях дават някакви пари, защото изтървеш ли момента — съвсем ще се обезценят. Тогава помощникът по кадрите го попита:
— Да не би да имаме някакви неприятности с данъчните органи?
— Ами не — сви рамене Аргунов. — Финансистите и юристите се кълнат, че нямаме задължения, всичко било чисто.
— Може би управлението за борба с икономическите престъпления има претенции към нас? Някой да ви се е обаждал?
— Не — повтори Лев Александрович. — Никакви сигнали. Това са глупости. Изхвърлете ги от главата си.
Тогава на десетата минута забрави за този разговор. Финанси, данъци, юридическата страна — в това отношение се чувстваше стабилен. Нямаше за какво да го вкарват в затвора. Но миноритарните акционери, дявол да ги вземе, не знаеха това и се бяха уплашили. Значи рейдърите, които неизвестен засега противник бе насъскал срещу „Баунет“, бяха поработили добре с общественото мнение.
Но… Във всичко това имаше едно голямо НО. Той действително може да влезе в затвора. Само че за други неща. За ОНЕЗИ НЕЩА. И тогава „Баунет“ наистина ще рухне. А какво ще остане за дъщеря му? Ами за жена му? Да, на пръв поглед те имат всичко, но нали трябва да се купуват продукти, да се плаща за бензина. Ами поддръжката на къщата на „Рубльовка“? За това са нужни много пари. Лялка вече е бременна, скоро ще се народят внуци и какво ще им остави Аргунов?
Фирмата трябва да се спасява. Спешно. Необходимо е да намери някой много доверен човек и да прехвърли на негово име всички активи.
Първият, за когото се сети, естествено беше Ситников. Той е държавен служител, няма собствени интереси в бизнеса, така че неговите съвети ще бъдат абсолютно обективни.