Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Жилавият вдигна вежди и прецени Френтис с поглед.
— От Кралството казваш? По-точно?
— От Варинсхолд.
— Да, личи си по акцента ти. Какво те доведе в Империята? Приличаш повече на войник, отколкото на търговец.
— Моряк съм — каза Френтис. — Започнах като юнга, когато нещата в квартала станаха трудни. Наложи се да се махна.
— Трудни?
— Едноокия.
— А. — Жилавият допи виното в чашата си. — Чувал съм това име. Сигурно знаеш, че умря преди години?
— Да. Не плаках много.
Бегла усмивка разтегна лицето на мъжа.
— Може и да имам едно-две имена за вас. Но ще е скъпо.
— Можем да платим — увери го жената и му показа претъпканата си кесия.
Той поглади брадичката си, уж дълбоко замислен, после кимна.
— Чакайте тук. Ще се върна преди деветата камбана.
Жената го изчака да излезе, после се обърна към Френтис с вдигната вежда.
— Едноокия?
Той отпи мълчаливо от виното си. Мълча, докато жената не загуби търпение и не го пришпори през връзката.
— Белезите ми — изсъска той през пламналата болка. — Той ми остави белезите. Братята ми го убиха.
— Значи — измърмори тя и охлаби връзката — ти си бил един от хората на Пратеника. — Гласът ѝ бе необичайно сериозен, сякаш току-що и с неохота си е дала сметка за нещо. Погледна го изпитателно, както онзи път в храма, но сега поне не го подложи на изтезания. След миг тръсна глава и го потупа по ръката.
— Прости съмненията ми, любими. Но вековете ме направиха предпазлива.
Стана и нагласи късия меч под наметалото си.
— По-добре да изчакаме благодетеля си на друго място.
Изкатериха се на покрива на една барака при уличката и зачакаха. Жилавият се върна доста преди деветата камбана, придружен от четирима възедри спътници. Влязоха с бърз ход в пивницата и излязоха също толкова бързо. Най-едрият от спътниците на жилавия надвисна над него, ръгаше го в гърдите и го засипваше с тихи заплахи.
— Не убивай никого — прошепна жената. — И гледай поне един да остане в съзнание.
Опитът на Френтис показваше, че колкото по-едър и агресивен е един мъж, толкова по-слаби са уменията му в боя. Едрите мъже, особено онези, които се занимаваха с престъпни дела, разчитаха повече на сплашването, отколкото на боя. Затова не се изненада, когато мъжът, зад когото скочи, не успя да избегне прицеления в тила му удар, нито че вторият, още по-едър, само зяпна глуповато и изобщо не реагира на високия ритник, който го уцели в слепоочието. Третият, най-дребният от всичките, успя да извади ножа си преди юмрукът на жената да попадне в нервния сплит зад ухото му. Четвъртият се оказа достатъчно бърз да замахне към нея с тоягата си. Тя приклекна под оръжието, смаза с ритник коляното му и го довърши с удар в слепоочието.
После извади меча си и тръгна към жилавия, който се беше скрил зад един зид с вдигнати ръце и сведени очи. Опря върха на меча си под брадичката му и го принуди да вдигне глава.
— Да чуя имената, които имаш за нас.
— И това трябва да ме впечатли, така ли? — Контрабандистът погледна надолу към жилавия, пребит и окървавен, и се подсмихна с пренебрежение. След известно убеждаване жилавият ги беше завел в един склад, пълен уж само със сандъци за чай. Контрабандистът и няколко мъже от екипажа му хвърляха зарове зад една стена, която не беше стена. Беше силен мъж и говореше с мелденейски акцент, сабята му бе подпряна до него да му е подръка. Другарите му също бяха въоръжени.
— Това е само показно — каза жената и метна натъпкана кесия на контрабандиста. — За това какво се случва, когато не изпълниш сделката.
Контрабандистът претегли кесията в ръка, после срита свития на топка посредник.
— Този върви с още четирима. Те къде са?
— Доспа им се нещо. — Жената му показа другата кесия и няколкото гривни, които Френтис беше откраднал. — Твои са, когато стигнем Кралството. Този нещастник твърди, че по план скоро ще преметнеш акцизните агенти на краля. Смятай ни за допълнителен товар.
Контрабандистът прибра кесията, после махна на двама от хората си и кимна към жилавия. Те го изправиха и го повлякоха към дъното на склада.
— Благодаря за щедрата плата, но той не е трябвало да ви казва името ми.
— Аз вече го забравих — увери го жената.
Корабът на контрабандиста беше малко по-голям от речните баржи, които Френтис помнеше от детството си, но с по-дълбок корпус и по-високо платно. Екипажът наброяваше едва десет човека освен капитана и всички вършеха работата си мълчаливо и пъргаво, без гръмогласния смях и дебелашките шеги на моряците от търговския кораб. Заведоха ги на палубата близо до носа и им казаха да не мърдат оттам, носеха им храната и никой от моряците не се опита да ги заговори. Пътуването беше неприятно, още по-неприятно заради безкрайното дърдорене на жената и плътната мъгла, която ги затисна на четвъртия ден, по средата на Еринейско море.