Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Заслушай се. Мисли за онова, което можеш да чуеш.
Сония изведнъж осъзна, че е заобиколена от най-различни звуци. И всеки напираше към ушите й и настояваше да бъде разпознат: звукът от стъпки пред вратата, далечните гласове на магьосници и слуги, които се носеха отвън и от вътрешността на сградата...
– Сега нека изчезнат звуците, които идват извън стаята.
Стана значително по-тихо. Единственият звук идваше от дишането им – като те вече дишаха в различен ритъм.
– А сега нека и тези звуци изчезнат. Заслушай се в звуците в собственото ти тяло. Бавното туптене на сърцето ти...
Сония се намръщи. Освен дишането си, тя не можеше да чуе никакви други звуци в тялото си.
–... шумът на кръвта, която циркулира в тялото ти.
Колкото и да се съсредоточаваше, тя не можеше да чуе...
–... звукът на корема ти...
... или пък можеше? Тук имаше нещо...
–... вибрацията в ушите ти...
Изведнъж тя осъзна, че звуците, които магьосникът описваше, не се чуваха, а по-скоро се усещаха.
–.... а сега се заслушай в звука на собствените си мисли.
За момент Сония остана изненадана от инструкциите му, но след това усети нечие присъствие в крайчеца на съзнанието си.
– Здравей, Сония.
– Ротан?
– Точно така.
Присъствието му ставаше все по-осезаемо. Личността, която усещаше, беше изненадващо позната. Сякаш чуваше нечий глас, който бе толкова индивидуален, че не можеше да бъде сбъркан с друг.
– Значи това е менталното общуване – помисли си тя.
– Да. По този начин можем да разговаряме, когато се намираме далеч един от друг.
Тя осъзна, че всъщност не чува думи, а усеща значението на мислите, изпращани от събеседника й. Те проблясваха в съзнанието и биваха разбирани толкова пълно и бързо, че тя научаваше точно онова, което й беше предадено.
– Така става много по-бързо, отколкото при говоренето!
– Да, както и значително намалява вероятността от неправилно разбиране.
– А мога ли така да разговарям с леля? Искам да й съобщя, че съм жива.
– И да, и не. Само магьосниците могат да общуват мислено, без физически контакт. Можеш да разговаряш с леля си, но трябва да я докосваш. Но ти можеш да й изпратиш и обикновено писмо...
Което веднага щеше да издаде местонахождението й, досети се Сония. Тя усети, как ентусиазмът й от менталното общуване се разколебава. Трябваше да внимава.
– Така... магьосниците винаги ли разговарят по този начин?
– Не много често.
– Защо?
– Тази форма на общуване си има своите ограничения. Освен мислите, човек може да усети и емоциите на своя събеседник. Например много е лесно да се разбере, когато човек лъже.
– Че това лошо ли е?
– Само по себе си не, но я си представи, че изведнъж си забелязал как приятелят ти започва да оплешивява. Заедно с мислите ти той ще почувства, че нещо те развеселява, но дори и да не разбира какво точно, той ще знае, че се отнася до него. А сега си представи, че не става въпрос за някой твой близък приятел, а за човек, когото уважаваш и на когото искаш да направиш впечатление.
– Разбирам.
– Добре. А сега да преминем към следващата част от урока. Искам да си представиш стая – пространство, оградено от стени, под и таван.
Сония веднага забеляза, че се намира в средата на една стая. Мястото й беше познато, макар да не помнеше да я е виждала досега. Стаята беше празна, нямаше врати или прозорци, и стените бяха голи.
– Какво виждаш?
– Стените са дървени и стаята е празна – отвърна тя.
– Аха, виждам я. Тази стая е част от твоето съзнание.
– Значи... можеш да видиш какво става в главата ми?
– Не, ти току-що ми изпрати образа й. Виж, сега ще ти го изпратя обратно.
В главата й проблесна образът на стаята. Той беше неясен и замъглен, не се виждаха никакви детайли.
– Тя е... по-различна, малко е размазана – каза му тя.
– Причината е, че е минало известно време и споменът ми е поизбледнял. Различията се пораждат от това, че моят ум запълва празнотите, които са се изтрили от моята памет – неща като цвят и текстура. Така, стаята ти се нуждае от врата.
Пред нея изведнъж проблесна врата.
– Приближи се до нея. Помниш ли как изглеждаше силата ти?