Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Я ми кажи, Дороти, според теб защо тази жена Вивиан Дженкинс се държи толкова пренебрежително с теб?

Доли поклати замислено глава, преди да сподели с него вече твърдото си убеждение:

— Мисля, че когато ни видя двамата с господин Дженкинс заедно в дневната… — Доли отмести поглед, леко смутена от спомена за начина, по който я оглеждаше господин Дженкинс. — Ами, разбирате ли, онзи ден специално се бях погрижила да изглеждам добре и на Вивиан явно не ѝ е понесло.

Той кимна одобрително, после погледна Дороти с присвити очи и поглади брадичката си:

— А ти как се почувства, когато тя те оскърби, Дороти?

На Доли ѝ идеше да се разплаче, когато д-р Руфъс ѝ зададе този въпрос. Обаче не го стори, а се усмихна храбро, впи нокти в дланите си и горда с умението си да се владее, отговори: — Почувствах се унизена, доктор Руфъс, и много, много наранена. Мисля, че никой не се е държал с мен толкова подло, и то човек, когото съм мислела за приятел. Почувствах се наистина…

— Престани… веднага престани! — В светлата слънчева стая на Кампдън Гроув номер седем Доли се сепна, когато лейди Гуендолин зарита с малкото си краче и закрещя: — Ще ми откъснеш нокътя, ако не внимаваш, глупаво момиче!

Доли забеляза разкаяно мъничкия бял триъгълник на мястото, където преди беше розовият нокът на жената. Мислите за Вивиан бяха виновни. Доли беше движила пилата много по-бързо и отривисто, отколкото би трябвало.

— Извинете, лейди Гуендолин — каза тя, — ще бъда по-внимателна…

— Стига толкова. Донеси ми бонбоните, Дороти. Прекарах мъчителна нощ заради ужасната храна от порциона — телешки джолан с червено зеле за вечеря! Нищо чудно, че се въртях в леглото и сънувах ужасни неща.

Доли се подчини и търпеливо изчака старата дама да си избере от плика най-големия бонбон.

Унижението ѝ бързо прерасна във възмущение и срам и накрая се превърна в гняв. Вивиан и Хенри почти я бяха обвинили в кражба и в лъжа, а всъщност единственото ѝ желание бе върне на Вивиан ценния медальон. Непосилно ѝ беше да преглътне абсурдния факт, че тъкмо Вивиан — която зад гърба на съпруга си, разправяше лъжи на всички, които я обичат и, и умоляваше другите да не издават тайните ѝ — си бе позволила впери осъдителния поглед на тъмните си очи в Доли, която многократно се обаждаше в нейна защита, когато хората говореха лошо за нея.

Е, край, помисли си решително Доли, докато прибираше пилата за нокти в калъфчето и разчистваше нощното шкафче. Доли имаше план. Още не беше говорила с лейди Гуендолин, обаче когато старицата научеше за случилото се — когато разбереше как я е предала младата ѝ приятелка, — със сигурност щеше да ѝ даде благословията си. След края на войната щяхада организират пищно тържество, поразително събитие, великолепен маскен бал с костюми, фенери и гълтачи на огън. И щяха да присъстват невероятни хора, щяха да направят и снимки за "Лейди", а хората години наред щяха да обсъждат тържеството. Доли си представяше как гостите пристигат на Кампдън Гроув и издокарани минават покрай къщата на номер двайсет и пет, откъдето Вивиан ги наблюдава непоканена от прозореца.