Сибирски тайни

— Това е началникът на охраната на химкомбината — кратко отговори Ина. — Пьотър Сергеевич не го е викал. Вероятно има нещо спешно в комбината.

Настя се върна в хола, седна, изпружи крака и отново се загледа в огъня. После притвори очи: мятащите се в различни посоки пламъци й пречеха да подреди правилно мислите си, отвличаха я. Вероятно е хубаво да гледаш огъня, когато трябва да се успокоиш и да разпъдиш тревожни или тягостни мисли, да не ги оставиш да изградят стройна конструкция. А виж, когато ти е нужно да мислиш ясно и отчетливо, е противопоказно да гледаш игривите огнени езици. Във всеки случай, поне при нея е така.

Ворожец отсъства двайсетина минути. Когато се върна, по физиономията му по нищо не личеше в комбината внезапно да се е случило нещо сериозно. Домакинът изглеждаше съсредоточен, ядосан, дори малко разочарован, но ни най-малко разтревожен и угрижен.

— Поговорих си с един човек — подзе Пьотър Сергеевич и седна на мястото си.

Настя погледна тържествуващо към Коротков. Ето че се започна! Била е права.

— Ако наистина ви е харесал парцелът край Горното езеро, има възможност да се реши финансовата страна на въпроса. Собственикът може съществено да намали цената.

Тя помисли, че не е чула добре. Горното езеро се намираше от северната страна. А по нейните сметки Ворожец трябваше да е заинтересован магистралата да мине откъм южната. Коротков остана невъзмутим, но по физиономията му Настя прочете същото недоумение.

— Благодаря, Пьотър! Това е чудесно! Само че… Ами ако брат ми наистина поиска да повлияе при приемането на проекта за магистралата?

— И какво?

Целият вид на Ворожец изразяваше пълно неразбиране.

— И тогава ще бъде приет северният вариант.

— Ами да. И какво следва от това? Брат ви ще купи парцела, ще помогне скоро там, където на него е удобно, да мине федералната магистрала, ще си построи луксозната почивна база… Може би вие ще ходатайствате да получа част от строителните работи. Или пък по ваша препоръка Галина ще отвори в тази база още един салон. Всички ще бъдат доволни. Какво толкова ви учудва моето предложение? Виждате, аз съм напълно откровен с вас, гоня си интереса и не го крия, не се преструвам, че ще придумам собственика на парцела да намали цената само заради нашето приятелство.

Ах, ама разбира се, как е могла да забрави! Та нали нашият Петенка е честен и открит, няма никакви задкулисни игрички, никакви козове в ръкавите.

— Добре, ами фермата? — предпазливо попита Настя. Нали кметът ви е приятел, а той иска да я запази и магистралата да мине откъм южната страна. Не съм ли права?