Кралят на казиното

— Но това не се отнасяше за вас! Как можахте да го допуснете?

— А за кого тогава?

— За никого — отговори след кратък размисъл Анатолий Евгениевич. — Казах го просто така.

— Имам чувството, че сте се запознали лично с телохранителя на госпожа Федотова — разтегна устни в усмивка Городецки. — Как е там Фишкин?

— Добре. Гответе пари за гаранцията.

— Парите са готови. Вашите интереси също са взети предвид. Сега мислете само за освобождаването под гаранция. Фима трябва да излезе на свобода. И забравете за разните му там телохранители и горили, оставете ги на мира. Ясно ли ви е, Анатолий Евгениевич?

— Абе на мен всичко ми е ясно, обаче със сърцето си чувствам, че телохранителят на следователя по особено важни дела ще ви развали настроението…

— Много чувствително сърце имате, господин Вержбицки — насмешливо отбеляза Алберт Георгиевич.

След като адвокатът си отиде, в кабинета влязоха четиримата пострадали телохранители на Фишкин.

— Разбирам ви, момчета, обидно е — подхвана Городецки.

— Но се налага да преглътнете това оскърбление. Не мога да ви заповядам, но ви моля да не предприемате нищо. Разбира се, колко му е да убиеш човек, обичайна работа, ами последиците? Какво ще кажете?

— Абе ние си мълчим — извръщайки поглед, отговори един от телохранителите. — Засега. За известно време.

— Някой от вас чувал ли е за „руските вълци“?

— Имаше такива. В Афганистан.

— И що за хора са?

— Хора ли? Че вие сам казахте — вълци. Същински вълци. Славата им се носеше из цял Афганистан. Страхотни момчета. Помня, че си имаха командир с прякор „Саргача“.

— Този прякор не идва ли от името му? — след като помълча, попита Городецки.

— Да. Саргачов им беше командир.

— И къде са сега тия „вълци“?

— Къде — в Москва! Не всички, разбира се, но повечето. Разправят, че Саргача ги бил уредил вече на работа.

— Къде?

— Малко ли банки има, разни там фирми и други учреждения, където ги лапват като топъл хляб!

Городецки отвори чекмеджето, извади пачка долари, отброи десет банкноти и ги подаде на най-близкия телохранител.

— Хиляда гущера. За мълчанието. — Отброи още и добави:

— И още десет, за да забравите думите „за известно време“. Надявам се, ще ме избавите от каквито и да било обяснения?

— Ако това е заповед…

— Заповед, подкрепена с молба и парична премия. Виждам, че вече всичко ви е ясно. А сега си отивайте.

Младите мъже си тръгнаха.

„Значи ето какъв си бил ти, Валерий Степанович — командир на «руските вълци». Какво искаш, какви са целите ти, драги ми полковник? Дали пък не можеш да ми бъдеш с нещо от полза?“ Дълбоко бе скрил под маската на равнодушие голямата си обида от Ваня Монголеца бившият собственик на многобройните казина, ресторанти и тайни публични домове господин Городецки. Но той не е Тофик Алиев, не прати хората си на „война“ и смърт, няма и да ги изпрати, обаче страшната обида непрекъснато гризеше сърцето му. Той съзнаваше, че сега е загубил в борбата с Монголеца, но нали след днешния ден винаги настъпва утрешният и Алберт Георгиевич търпеливо чакаше своя час. Може би полковник Саргачов ще ускори настъпването на този час? И дето е речено, Городецки няма да пожали нищо. Ще му даде половината, дори всичко ще му даде, само и само да види Монголеца унизен, а най-добре — мъртъв. Така че би трябвало да намери начин на всяка цена да заздрави връзките си с полковника. Дали да не му предложи солидно участие във фирмата? Да го назначи за фиктивен представител в чужбина? Но щом като е дясната ръка на вицепремиерката — а Городецки добре познаваше госпожа Стрелникова, — значи няма да се полакоми за пари. Ами ако поеме издръжката на неговите „вълци“? Да им ушие униформи, да ги облече и обуе, да им осигури малки жилища, да ги въоръжи — с една дума, да създаде бойна мобилна група, готова при първата заповед да изпълни всяка задача? Това е идея, и то доста добра. Тогава вече Саргачов няма да устои. Разбира се, трябва да му направи това предложение под най-благовиден предлог. Но какъв? Как му липсва Фима! На секундата би го измислил, но какво да се прави, засега ще трябва да изчака, но пак добре, че му хрумна тази добра и най-важното — перспективна идея.