Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Още по-интересно! И в какво по-конкретно се състоеше тази „непредпазливост“?
— Сега не мога да си спомня дословно, но може да се прослуша касетата.
— Ще поговоря с Федотова да изясня този факт — обади се следователят Чижов.
— Нека да обсъдим един друг въпрос — каза Вержбицки. — Аз прочетох вашето прекрасно написано изявление, с което изцяло и напълно се признавате за виновен в подправянето на подписа на бившия юрисконсулт, а понастоящем следовател Федотова. За съжаление пострадалите телохранители не внесоха яснота в произшествието, мълчат, но кой знае защо аз съм убеден, че сте написали това самопризнание не по своя воля. В противен случай е необяснимо защо преди това някакъв си мъж ще посегне на живота на вашите бодигардове? Така ли е, Ефим Аронович, или не е така?
— Разбира се, че не по своя воля! — оживи се Фима. — Отидохме в един двор, заплаши, че ще ме убие, и аз го написах. Че нали искам да живея?! Нали ми е мил животът?!
— Добре — пак се обади Чижов. — Ще проверим този факт. А графологичната експертиза?
Но Вержбицки не му обърна внимание и продължи да говори на Фишкин.
— И така, за мен всичко е ясно. Вашето престъпление е незначително. Смятам, че ще ви пуснат под гаранция. Разбира се, без право да напускате столицата. Сумата за гаранцията, с ваше разрешение, ще обсъдя с прокурора. За нищо не се тревожете, не се разстройвайте, всичко ще се уреди. Да, за малко да забравя! — Анатолий Евгениевич отвори обемистото си куфарче и започна да вади оттам най-различни хранителни продукти. — Заповядайте, Ефим Аронович. Хайвер, пушено филе от риба, салам, вашият любим тоник…
— Върнете ги обратно в куфарчето и ги дайте за проверка — строго нареди Чижов.
Адвокатът го погледна и разпери ръце:
— Ама разбира се, веднага! Но всичко това са формалности и бюрокрация. Още не мога да свикна с тях!
От следствения арест адвокатът Вержбицки отиде при Федотова.
— Ще може ли да поговоря с вас, Лилия Василиевна? — попита той, влизайки в кабинета й.
— Може. Но предварително знам за какво ще бъде разговорът.
— Предварително знае всичко само Господ Бог!
— Необходим ви е моят съвет как по-изискано да съставите оплакването, с което да натопите пред прокурора следователката Федотова за незаконосъобразни действия, нали така?
— „Да натопите…“ — намръщи се Анатолий Евгениевич. — Долавям школата на Турецки!
— С какво не ви харесва Турецки?
— Харесва, не харесва… Подобни неща не се обсъждат! Особено пък когато става дума за лъвове като Александър Борисович.
— Вие го познавате?
— И пак ще кажа, че това не е важно. Важното е друго.
— Какво именно?
— Това, че вие сте негов помощник, а значи той е в течение на вашите следствени и неследствени действия.
— Разбира се. Че как иначе?
— Нали и аз това казвам — не може иначе… Дойдох при вас, защото си помислих дали няма да ме почерпите с чашка кафе въпреки нашите обтегнати отношения?
— Според мен нашите отношения са си най-делови. Аз обвинявам, вие защитавате, а двамата заедно се стремим към едно. Истината.
— Така не става! Истината? Откровено казано, функцията на адвокатите не е да се стремят към истината. Нашата задача е да защитим човека, обвинен в престъпление. Мисля, че в юридическия факултет са ви преподавали професори от старата съветска школа. Говорейки за истината, те изобщо си нямаха понятие какво представлява тя!
— Много и най-различни неща съм чувала за вас — откликна Лиля. — Ще ви почерпя с кафе — добави тя, докато слагаше чайника на котлона.
— И какво са ви наговорили за мен?
— Наговорили? — удиви се Лиля. — Да не се смятате за прочут артист, певец, писател или за още някаква звезда?!
— Но вие току-що сама казахте: „много и най-различни неща съм чувала за вас…“
— Чувала съм, но не са ми ги наговорили.
— Убеден съм, че сте чували само гадни клюки!
— Е, не само.
— И нещо хубаво?
— Да. Например че вие сте голям донжуан. Голям прелъстител на жените, съкрушаващ техните сърца.
— И кой ви е казал подобна глупост?! Цяла Москва знае, че съм женомразец и харесвам другия пол.
— Такива думи пред една жена — укорително поклати глава Лиля. — Нима това е истина?
— Да, аз се причислявам към така нареченото сексуално малцинство. Какво лошо има в това?