Урокът от нейната смърт [bg]

— Как мислиш, Уинтън?

— Май ще е добре да е нещо по-голямо, нали?

Корд посочи един от образците.

— Предполагам, този размер.

Тя погледна.

— Значи две шпалти по триста и петдесет пункта. — Записа си. — В коя част от вестника искате да бъде?

— О. Не съм помислял. Първата страница?

— Не слагаме обяви на първата страница.

— Ами не знам. Кой е най-четеният раздел?

— Първо комиксите, а след това спорта.

Корд рече:

— Мисля, че не можем да пуснем такава обява на страниците с комикси.

— Но при спорта можеш да изгубиш жените — възрази Кресги.

Служителката каза:

— Аз чета спортната страница.

— А ако е при филмовите реклами? — предложи Кресги.

— Звучи добре — съгласи се Корд.

Тя си го записа.

— Джулиет каза, че имате отстъпка като държавна служба. Тогава ще бъде четиристотин осемдесет и четири долара и седемдесет цента. Ще искате ние да го наберем, значи още двадесет и пет долара. Имате ли снимки?

Корд трепна. Представи си следата, която бе оставило въжето по шията на Джени Гебън, рибарската кука, закачена за Емили Роситър.

— О, не. Само думи. — Той написа текста на обявата. Извади портфейла си и й подаде своята кредитна карта. Тя я взе и се отдалечи за проверка.

— Как така — попита Кресги. — Значи плащаш и после ти възстановяват сумата?

Корд се подсмихна.

— Мисля, че трябва да го знаеш, току-що ме освободиха.

Кресги строго смръщи широкото си лице.

— Човече, да не си уволнен?

— Временно отстранен.

— Защо?

— Твърдят, че съм взел някакви писма от стаята на Джени.

— Взел ли си ги? — попита Кресги, но така простодушно, че Корд се разсмя.

— Не — отвърна той.

— Май не изглежда справедливо — рече Кресги. После добави: — Искаш да кажеш, че ти лично плащаш за тази обява?

— Да.

Но не можа да плати, както се оказа. Служителката се върна смутена.

— Съжалявам, офицер… Казаха, че сте надвишили кредита си. Няма да я приемат. — Тя му върна картата.

Корд почувства спонтанна нужда да обясни. Но това означаваше да й разкаже дълга история за две деца — едното с първично изоставане в четенето — и за психиатърка, за нов хладилник, за много ролки изолационен материал по таванското помещение и за едно момче, което след няколко години ще постъпва в колеж.

— Ами… — Той се вгледа за решение в дъното на задръстения рекламен отдел.

Кресги рече:

— Госпожице, Одън има сметка при вас, нали?

— Университета ли? Да, сър. Студентски отдел. Обяви за представления и спорт. Миналата есен бях на мача по случай откриването на учебната година. Никога няма да го забравя.

— Да, беше мач и половина — каза Кресги. — Може ли това да се пусне за сметка на колежа?