За честта на крадеца [bg]

— Но се отнася за императора — недоволно натърти Сянката.

— Значи достатъчно прилича на реликва.

— Освен това реликвите не привличат вниманието на имперските Недостижими — добавих аз.

Белите като сняг вежди на Келс се събраха на челото му.

— Недостижимите ли?

— Ако питате мен, по някое време непременно ще поискат да приберат дневника.

— Недостижимите?! — повтори той. — Проклятие!

Долавях враждебния поглед изпод качулката. Усмихнах се.

— Важно е да не забравяме — настойчиво каза Сянката, — че пие притежаваме дневника. Ако Дрот е прав, съдържанието му може да превърне Нико и Саможивата в дребни досадници.

— Ами империята? — не отстъпи Келс. — От тях няма да се отървем толкова лесно.

— Бихме могли, ако им пробутаме подходящата изкупителна жертва.

— Доста внушителна жертва трябва да бъде — вметнах аз.

— И според мен — съгласи се Сянката.

Поумувах.

— Нико ли?

— Саможивата. Тя е по-едра риба, пък и вече се стреми да вземе дневника. Нужно е само да се погрижим подходящи думи да стигнат до подходящи уши. И когато му дойде времето, ще уредим тя да попадне в ноктите на империята.

Разсмях се.

— Просто така ще поставиш капан на Сива принцеса? Прости ми, че се съмнявам дори ти да извъртиш този номер. Но да речем, че се справиш. Нали тя ще се разприказва? Не би имала причина да си мълчи.

— Не и ако е труп.

— И това не стига. Не ми се вярва империята да се задоволи с един труп, а книгата да я няма. Случвало се е да ме подгонят заради реликва, а дневникът е несравнимо по-ценен от опърпано старо расо…

— Значи ще им пробутаме малко истински овъглени листове и купчинка фалшива пепел — заяви Сянката. — Сами ще сглобят парченцата, които им дадем, и ще стигнат до желания от нас извод. — Размаха пренебрежително ръка. — Честно казано, май надценяваме империята.

— Аз пък си мисля, че подценяваш и нея, и нас — възрази Келс и застана зад моя стол. — Не си ли минавал напоследък край Кулата на Гониас? Още тлее, а Белите пояси и Недостижимите са извлекли онази уста оттам още по времето на петото въплъщение на Теодой — преди три века! Щом са си направили труда да подпалят тухли, и то така, че да горят толкова бавно, просто за да дадат нагледен урок, готов съм да се обзаложа, че няма да се задоволят само с труп и малко обгорени хартии. Ако всичко потръгне зле, ти може и да се покриеш, но ние не можем да се спотайваме като тебе. Няма да кажа на хората си да тръгнат на лов за Саможивата и да гледам как половината умират, преди да успеят, а после да усетя тежката ръка на империята, само за да можеш ти да се отървеш от съперница и да разполагаш с могъщи нови магии.