Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Факт е, че се справяше доста добре като бавачка — обади се Бриджит. — Беше нестандартна.

— Довчера не знаех каква е била целта й. — Ал хвърли към Бриджит поглед, изпълнен е упрек и тъга. — Мисля, че в даден момент ме е подозирала, че аз съм убиецът.

— Подозирала е и двама ни — поправи го Бриджит. — Убедена съм в това.

— Че сте убили Санди?

— Да.

— Защо?

— Ключовете му бяха у мен. А също и нейните — обясни Бриджит.

— Защо?

— Той ми беше оставил комплект от своите ключове, а нейните бяха на същата връзка. Нищо особено.

— А аз имах мотив — добави Ал. Карлсън не можа да определи дали беше ядосан, или развеселен. — Той постъпи некоректно с мен. Имам предвид в професионален план.

— И Фрида е разбрала за това?

— Да. Разбрала е и за доста други неща — отвърна Ал.

— На мен тя ми допадаше — каза Бриджит. — Защо толкова много искате да я намерите?

— Защото смятам, че е в опасност.

— Как така?

— Мисля, че този, който е убил Санди, сега преследва нея.

— Не можем да ви бъдем полезни — каза Бриджит. — Не знаем къде е. Аз се опитах да й помогна — дадох й имена на жени, с които Санди беше поддържал връзка. Казах й за него всичко, което би могло да й бъде от полза.

— Какво по-точно?

Бриджит поседя мълчаливо край масата няколко мига. Тя не погледна Ал, когато каза на Карлсън, че Санди й е доверявал лични неща, че е бил зле психически, преди да го убият, че тя се е страхувала да не би той да извърши нещо глупаво.

Ал беше шокиран.

— Искаш да кажеш, че си се страхувала да не се самоубие?

— Да.

— И дори не се опита да го споделиш с мен?

— Това беше тайна, която се отнасяше до него.

— Дори и след като беше убит?

— Особено тогава.

— Защо се е чувствал толкова зле? — попита Карлсън.

— Смяташе, че е допуснал голяма бъркотия в живота си. Мисля, че се чувстваше виновен заради начина, по който се беше отнесъл с различни жени — наранявайки ги така, както самият той беше наранен.

От Фрида ли?

— Предполагам.

— И Фрида се е срещнала с тези жени?

— Да.

— Кои са те?

— Знам, че е разговаряла с Вероника Елисън и Бела Фиск, които работят в „Кинг Джордж“. Също така се е срещнала с предишната бавачка в семейството на сестрата на Санди.

— Разбирам. Но не е открила нищо?

— Тогава тя вече беше напуснала работата си при нас. Не знам какво е открила.

— Благодаря.

— Утре е погребението на Санди.

— Знам.

— Аз ще произнеса слово, а Ал ще прочете стихотворение. „Не се страхувай вече от знойното слънце“[15]. Знаете ли го?