![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Стига, Ниеми — отвърна Бекстрьом. — Аз живея тук.
— Бекстрьом, Бекстрьом — обърна се към него Ниеми.
Трябва да е в шок, мина му през ума.
— На ти пищова на Талиб — каза му Бекстрьом и го остави върху печалните останки от някогашната масичка от колморденски мрамор. — А ето и моя.
— Онзи нож на пода? — посочи с глава Ниеми.
— На Фаршад Ибрахим е. Спокойно можеш да го вземеш.
— Дупките от куршуми? — попита Ниеми.
— Всичко се разигра тук вътре — обясни Бекстрьом. — Копеленцата явно са си отключили, седяха си тук и ме чакаха, когато влязох. После се почна ужас и безумие — сви рамене той; останалото можеш да си го представиш, си каза.
— Някой освен теб да е стрелял, Бекстрьом? — попита Чико Ернандес.
— Знам ли — излъга Бекстрьом. — Всичко стана адски бързо и малко се обърках, така да се каже. А сега господата ще трябва да ме извинят; Чувствайте се като у дома си. Но аз самият имам нужда от кратка дрямка. — След което влезе в спалнята си и затвори вратата.
Ниеми и Ернандес само се спогледаха и свиха рамене.
Час по-късно Бекстрьом бе посетен от Ана Холт и колежката Аника Карлсон.
— Как се чувстваш, Бекстрьом? — попита Холт.
— Животът е прекрасен — отвърна той, макар да не се чувстваше в най-добра форма.
При това се чувстваше някак странно отнесен. Сякаш изобщо не се отнасяше за него.
— Какво да направя за теб? — попита Холт. — Лекарски преглед, дебрифинг, впрочем резервирала съм ти стая в хотел.
— Няма нужда — отвърна Бекстрьом и за да потвърди думите си, дори поклати глава.
— Нещо против да остана да те наглеждам? — попита Аника Карлсон. — Бих могла поне малко да разтребя в хола. Говорих с Ниеми, няма проблем — натрапи се тя.
— А искаш ли? — учудено я зяпна Бекстрьом.
Върло лесбо предлага да разчисти у такъв като мен.
Накъде, по дяволите, отиваме.
— И обещавам да спя на дивана — усмихна се Аника Карлсон.
— Добре — отвърна Бекстрьом.
Какви ги плещи, си каза.
— На улицата чакат поне петдесетина журналисти — отбеляза Холт. — Надявам се, нямаш нищо против, че оставих няколко колеги от „Опазване на реда“ на входа.
— Още по-добре — Бекстрьом сви рамене.
— Ще се чуем утре — каза му Холт. — Обади се, ако решиш.
Бекстрьом застана под душа. Просто остави водата да се стича отгоре му. Поизбърса се, навлече си халата, взе едно кафяво и едно синьо от бурканчетата, които му бе предписал личният д-р Менгеле на полицията. После отиде да си легне. Заспа още като помириса възглавницата, а когато се събуди, надуши аромата на току-що направено кафе и пресни кифлички с масло и сирене.
— Добро утро, Бекстрьом — поздрави Аника Карлсон с грейнала усмивка. — Закуска в леглото ли предпочиташ, или ще хапнеш в кухнята.
— В кухнята — отвърна той.
Не е нужно да поемам рискове, си каза.
Предобеда на вторника Ана Холт и Тойвонен посветиха на обобщение на положението.
През нощта Хасан Талиб бе изкарал две операции в неврохирургията на Каролинската болница. Тежки кръвоизливи в мозъка, лекарите се бореха за живота му, понастоящем лежеше в интензивното.
Хасан Талиб бе два метра висок, 130 килограма мускули и кости, той всяваше страх в подземния свят на Стокхолм дори сред такива, които изглеждаха като него. При падането назад си бе ударил главата в холната маса. Ако беше обичайният злодей от киното или телевизията, щеше да тръсне глава, да скочи и да направи Бекстрьом на кайма. Но в истинския живот не бе сигурно дали ще оцелее.
Фаршад Ибрахим също бе прекарал нощта на операционната маса, макар че единственият куршум, който го бе улучил, бе заседнал точно под лявото му коляно — буквално по правилника на полицията. Най-напред бе счупил двете кости, големия и малкия пищял, та дотук всичко си беше в реда на нещата — точно според замисъла. После обаче се бяха случили непредвидени неща. Куршумът беше от вида експанзивни, дето намаляват риска от пробивни удари и рикошети, макар и на цената на по-голяма входна рана. При раздробяването късче от обвивката се бе придвижило нагоре по бедрената кост и бе засегнало бедрената артерия. Когато Фаршад Ибрахим пристигна в болницата, вече бе загубил три литра кръв. В линейката сърцето му бе спирало на два пъти. Десет часа по-късно лежеше в интензивното. Изход неизвестен.
По-малкият му брат бе диагностициран набързо още на улицата пред входа на Бекстрьом. Счупена кост на носа, евентуално счупени кости и пръсти на дясната ръка. Нищо непосилно за медицинския персонал в ареста. По време на краткото пътешествие до участъка в буса на Отдела за борба с размирици той припадна и се свлече на пода. Отначало решиха, че „прави маймунджилъци“, после откараха и него в Каролинска, та подир час и Афсан се озова на операционната маса. Няколко счупени ребра от дясната страна, перфориран бял дроб, белодробен колапс, но в доста по-добро състояние от по-големия си брат и братовчеда.