Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Казах й, че се чувствам ужасно уязвим и смутен от факта, че съм ходил насам-натам без дрехи.
— Колкото и да е странно, наоколо нямаше жива душа — увери ме тя, но аз усетих, че го каза единствено за мое успокоение. Закачливата й усмивка я издаде.
— Трябва да съм бил с предизвикателя на смъртта през цялата минала нощ, а може би и по-дълго време — прецених аз. — Кой ден сме днес?
— Сега не си блъскай главата с разни дати — отвърна тя със смях. — Когато си по-съсредоточен, сам ще пресметнеш дните.
— Не ме глези, Карол Тигз. Кой ден сме днес? — попитах аз с рязък, нетърпящ шеги глас, който сякаш не беше мой.
— Това е денят след голямата фиеста — каза тя и леко ме потупа по рамото. — От снощи всички се бяхме заели да те търсим.
— Но как съм попаднал тук?
— Аз те заведох до хотела, който е от другата страна на площада. Не можех да те пренеса чак до къщата на нагуала; ти обаче избяга от хотелската стая преди няколко минути и така се озовахме тук.
— А защо не потърси помощта на нагула?
— Защото тази работа засяга само теб и мен. Това е въпрос, който трябва заедно да разрешим.
Тези думи ми бяха достатъчни. Обяснението на Карол ми изглеждаше съвършено смислено. Зададох й още един досаден въпрос:
— Какво казах аз, когато ме намери?
— Каза, че си бил така дълбоко потопен във второто внимание и за толкова дълго време, че все още не си в състояние да се държиш адекватно. Единственото ти желание беше да поспиш.
— Кога загубих двигателния си контрол?
— Едва преди малко. Ще се оправиш. Сам знаеш, че когато попаднеш във второто внимание и получиш силен енергиен шок, съвсем нормално е да се разделиш с контрола над крайниците си или над говорната си способност.
— А ти кога се раздели с фъфленето си, Карол. Въпросът ми я свари напълно неподготвена. Тя ме погледна втренчено и се разсмя от все сърце.
— Опитвах се да го оправя от дълго време насам — призна си тя. — Смятам, че е ужасно неприятно да слушаш голяма жена да фъфли. Освен това ти го мразиш.
Не можех да отрека, че действително мразех фъфленето й. Двамата с дон Хуан се бяхме мъчили да я отучим от него, но в крайна сметка бяхме стигнали до избода, че тя нямаше желание да се отучи. Всички намираха фъфленето й за извънредно симпатично и според дон Хуан тя си го харесваше и не възнамеряваше да се откаже от него. Ето защо, когато чух, че говори, без да фъфли, бях безкрайно развълнуван и доволен. Този факт ми показа, че тя е способна да извършва такива решителни промени без чужда помощ — нещо, което и дон Хуан, и аз никога не бяхме знаели със сигурност.
— Какво друго ти каза нагуалът, когато те изпрати да ме търсиш? — попитах аз.
— Каза, че си отишъл да се срешнеш с предизвикателя на смъртта.
С поверителен тон споделих с Карол, че предизвикателят на смъртта е жена. Тя безгрижно отвърна, че знае това.
— Откъде би могла да го знаеш? — извиках аз. — Никой не го е знаел, с изключение на дон Хуан. Той самият ли ти го каза?
— Естествено — отговори тя, без да се впечатли от моите викове. — Впрочем ти не си разбрал, че и аз видях тази жена. Срещнах се с нея преди теб. Приятелски си бъбрихме в църквата доста дълго време.
Реших, че Карол казва истината. Това, което ми описваше, беше съвсем в стила на дон Хуан. Той по всяка вероятност би изпратил Карол като разузнавач, за да си направи изводи.
— Кога се срещна с предизвикателя на смъртта? — попитах аз.
— Преди няколко седмици — отвърна тя без особено вълнение. — За мен това не беше кой знае какво събитие. Аз нямах енергия, която да дам на тази жена, или най-малкото нямах този вид енергия, от който тя се нуждае.
— В такъв случай защо се видя с нея? Да не би споразумението между предизвикателя на смъртта и магьосниците да включва взаимоотношения и с жената-нагуал?
— Видях се с нея, защото нагуалът каза, че ти и аз сме равностойни — това беше единствената причина. Нашите енергийни тела са се сливали много пъти. Не си ли спомняш? Двете с жената си поговорихме за лекотата, с която се сливаме. Останах с нея навярно три или четири часа, а после нагуалът дойде и ме изведе навън.
— Нима сте били в църквата през цялото време? — попитах аз, понеже изобщо не ми се вярваше, че те са могли да стоят вътре на колене в продължение на три-четири часа и да си приказват единствено за сливането на енергийните ни тела.
— Тя ме отведе в друг аспект на своето намерение — призна Карол, след като са замисли за миг. — Показа ми как всъщност е избягала от поробителите си.