Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Мракът в тази хотелска стая беше извънредно необичаен. Той ме изпълни с едно възхитително чувство на покой и хармония. Изпълни ме и с дълбока тъга, с копнеж за човешка топлота и дружба. Бях направо изумен. Никога не ми се беше случвало подобно нещо. Лежах и се опитвах да си спомня дали този копнеж бе чувство, което вече познавах; оказа се, че не е. Копнежите, които бях изпитвал дотогава, не бяха свързани с желание за човешка дружба; те бяха абстрактни и приличаха по-скоро на някаква тъга, породена от липсата на нещо неопределено.
— Просто се разкъсвам отвътре — казах аз на Карол. — Жадувам за хора, та чак ми се плаче.
Мислех, че думите ми ще й се сторят смешни. Аз самият исках да прозвучат като шега. Тя обаче изобщо не продума, сякаш добре ме разбираше. Чух, че въздъхна. Обърканото душевно състояние, в което се намирах, мигновено ме тласна към емоционален изблик. Обърнах се към Карол в мрака и промълвих нещо, което в момент на по-голямо умствено просветление би ми се видяло доста абсурдно. — Обожавам те безгранично — казах аз.
Подобни изявления бяха немислими сред магьосниците от линията на дон Хуан. Карол Тигз беше жената-нагуал. Между нас двамата такива прояви на привързаност въобще не бяха необходими. Всъщност ние дори не знаехме какво изпитваме един към друг. Дон Хуан ни беше научил, че магьосниците нямат време за подобни чувства, нито пък се нуждаят от тях.
Карол ми се усмихна и ме прегърна. Бях обзет от такава безпределна любов към нея, че неволно се разплаках.
— Твоето енергийно тяло се движи напред по сияйните енергийни нишки на вселената — прошепна тя на ухото ми. — Ние се движим, носени от намерението — този дар, получен от предизвикателя на смъртта.
Имах достатъчно енергия, за да проумея думите й. Дазке я попитах дали самата тя разбира значението на всичко това. Тя ме накара да замълча и отново прошепна на ухото ми:
— Напълно ми е ясно; дарът, предназначен за теб от предизвикателя на смъртта, са били крилете на намерението. С тяхна помощ ти и аз сънуваме самите нас в друго време — Във време, което още не е дошло.
Отблъснах я и седнах на леглото. Начинът, по който тя изрече тези слозкни магьоснически обяснения, ме изпълни с тревога. Карол по принцип не се отнасяше сериозно към абстрактното мислене. Винаги се бяхме шегували, че й липсва философска нагласа.
— Какво става с теб? — попитах аз. — Претърпяла си необичайно развитие; Карол магьосницата се е превърнала във философ. Говориш съвсем като дон Хуан.
— Все още не — отвърна тя със смях. — Но това положение скоро ще настъпи. То постоянно наближава и когато най-сетне ме достигне, за мен ще е от лесно по-лесно да бъда магъосница-философ. И никой няма да е в състояние да обясни това, защото то просто ще се случи.
В съзнанието ми проехтя сигнал за тревога.
— Ти не си Карол! — извиках аз. — Ти си предизвикателят на смъртта в образа на Карол. Така си и знаех!
Карол прихна да се смее; моето обвинение ни най-малко не я смути.
— Не се дръж като глупак — рече тя. — Ще изпуснеш урока. Сигурна бях, че рано или късно ще се поддадеш на склонността си да се самозабравяш. Повярвай ми, аз съм Карол. Ние просто правим нещо, което никога не сме правили: служим си с намерението във второто внимание — така, както са постъпвали древните магьосници.
Думите й не успяха да ме убедят, но нямах повече енергия, за да продължа да споря, понеже нещо от рода на мощните вихрушки, които познавах от сънуването си, бе започнало да ме тегли. Смътно долових гласа на Карол, която ми говореше на ухото: „Ние се сънуваме. Сънувай своето намерение към мен! Устреми ме напред! Устреми ме напред!“
С голямо усилие успях да изразя най-съкровената си мисъл. — Остани тук с мен завинаги — произнесох аз бавно, също като развален магнетофон. Тя отвърна нещо неразбираемо. Идеше ми да се посмея на собствения си глас, но в този миг вихрушката ме погълна.
Когато се събудих, бях съм в хотелската стая. Нямах представа колко дълго бях спал. Изпитах огромно разочарование, щом видях, че Карол не е при мен. Облякох се набързо и слязох във фоайето, за да я потърся. Освен това исках да се избавя от една странна сънливост, която ме беше налегнала. Администраторът на рецепцията ми каза, че американката, която е наела стаята, току-що е излязла от хотела. Изтичах на улицата, като се надявах, че ще я настигна, но от нея нямаше и следа. Беше пладне; слънцето грееше в безоблачното небе. Времето беше малко горещо.