Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Тогава Карол ми разправи една извънредно любопитна история. Тя каза, че съгласно с онова, което жената от църквата я накарала да види, всички магьосници на древността неминуемо ставали плячка на неорганичните същества. След като успеели да ги пленят, неорганичните същества им давали властта да бъдат посредници между нашия свят и тяхното царство, което хората наричали „преизподнята“.
Предизвикателят на смъртта също попаднал в мрежите на неорганичните същества. Според преценката на Карол, той прекарал навярно хиляди години, като техен пленник — до момента, в който съумял да се превърне в жена. Той осъзнал, че това е начинът да се измъкне от тамошния свят, още в деня, в който установил, че тези същества смятат женското начало за нетленно. Според техните убеждения женското начало притежава такава пластичност и такъв огромен обхват, че неговите представители не могат да попаднат в никакви капани и системи, нито пък да бъдат държани в плен. Предизвикателят на смъртта успял да постигне толкова цялостна и щателна трансформация, че жената, в която се превърнал, мигновено била избълвана от царството на неорганичните същества.
— А тя не ти ли каза, че те все още я преследват? — попитах аз.
— Преследват я, разбира се — увери ме Карол. — Жената сподели с мен, че трябва да ги държи на разстояние във всеки миг от живота си.
— Какво могат да й направят те?
— По всяка вероятност биха могли да осъзнаят, че е била мъж, и да я пленят отново. Мисля, че тя се страхува от тях повече, отколкото човек е в състояние да си представи.
Карол добави с небрежен тон, че жената от църквата била напълно запозната с моята схватка с неорганичните същества и знаела също и за синия скаут.
— Тя знае всичко за теб и мен — продължи Карол. — И не защото съм й казала каквото и да е, а защото тя е част от нашия живот и от нашата приемствена линия. Спомена, че винаги е следвала всички нас, особено теб и мен.
Карол ми изброи случаите, в които двамата с нея бяхме действали заедно и които били известни на жената. Докато говореше, аз започнах да изпитвам невероятна носталгия тъкмо по човека, който в този миг се намираше пред мен: Карол Тигз. Усетих непреодолимо желание да я прегърна. Протегнах ръце към нея, но загубих равновесие и паднах от пейката.
Карол ми помогна да стана от паважа и загрижено прегледа краката, зениците на очите, шията и кръста ми. После каза, че енергийният ми шок все още не е преминал. Облегна главата ми на гърдите си и започна да ме гали, сякаш утешаваше дете, което се преструва на болно.
След малко наистина се почувствах по-добре; даже взех да си възвръщам двигателния контрол.
— Харесваш ли дрехите, с които съм в момента? — внезапно попита Карол. — Дали не съм прекалено издокарана, а? Смяташ ли, че изглеждам добре?
Карол винаги беше облечена елегантно. Ако у нея имаше нещо, което изобщо не подлежеше на съмнение, то това беше безупречния й вкус по отношение на облеклото. Всъщност откакто я познавах дон Хуан и останалите от нас вечно се шегувахме, че единственото и ценно качество е умението й да си купува хубави дрехи и да ги носи с грация и финес.
Нейните въпроси ми се сториха много странни и ме накараха на свой ред да попитам:
— Защо толкова се притесняваш за външния си вид? По-рано никога не си се тревожила за него. Да не би да се опитваш да направиш впечатление на някого?
— Опитвам се да направя впечатление на теб, естествено — отвърна тя.
— Но това съвсем не е най-подходящия момент за такова нещо — възразих аз. — Важното в случая е онова, което става с предизвикателя на смъртта, а не твоята външност.
— Ти изобщо нямаш представа колко е важно как изглеждам — каза тя със смях. — Моята външност е от съдбоносно значение и за двама ни.
— За какво говориш? Напомняш ми за нагуала; докато подготвяше срещата ми с предизвикателя на смъртта, той се държеше по същия начин. Едва не ме побърка със загадъчните си приказки.
— А имаше ли основание да говори загадъчно? — попита Карол със съвършено сериозно изражение.
— Несъмнено имаше, както се оказа — признах аз.
— Точно така стоят нещата и с моята външност. Хайде, угоди ми. Кажи как ме намираш: привлекателна, непривлекателна, обаятелна, посредствена, отвратителна, покоряваща, арогантна?
Замислих се за миг и направих преценка. Реших, че Карол е много привлекателна. Това ми се стори доста странно. Никога не си бях давал сметка за нейния чар.
— Намирам, че си божествено красива — казах аз. — Всъщност ти си направо изумителна.
— Значи точно така трябва да изглеждам — рече тя с въздишка.
Докато се мъчех да проумея какво иска да каже, тя заговори отново. Попита ме: