Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Изобщо не съм ти казвал, че не пожелах да приема дар от предизвикателя на смъртта — възкликнах аз, обръщайки се към Карол. — Откъде си научила това?
— Но нали ти самият ми го каза — възрази тя и седна до мен. — Беше толкова горд от постъпката си. Това бяха първите ти думи, когато те намерих.
От всички отговори, които бях получил до момента, единствено този ми се видя не съвсем задоволителен, Карол ми предаваше твърдение, което не звучеше като мое.
— Струва ми се, че си ме разбрала погрешно — казах аз. — Просто не исках да получа нещо, което би могло да ме отклони от целта ми.
— Значи не си се почувствал горд от своя отказ?
— Не почувствах абсолютно нищо. Вече не съм в състояние да чувствам каквото и да е, освен страх.
Опънах краката си и слозких глава на възглавницата. Усещах, че ако затворя очи или спра да говоря, ще заспя моментално. Разказах на Карол за спора, който бях водил с дон Хуан в началото на нашето познанство, когато той ми бе разкрил какъв е мотивът му да живее като воин. Беше заявил, че причината, която го кара да следва този път неотклонно, е страхът, и то най-вече страхът да не изгуби нагуала, абстрактното, духа.
— Смъртта е нищо в сравнение със загубата на нагуала — бе казал той с глас, в който звучеше искрена страст. — Страхът да не го изгубя е единственото истинско нещо, което имам, защото без него съдбата ми би била по-лоша и от смърт.
Аз незабавно се бях противопоставил на твърдениете му, хвалейки се, че не се поддавам на страхове и че ако трябва да следвам даден път, само любовта би могла да ми даде подтик за това.
Дон Хуан бе отвърнал, че този страх е единственото подобаващо чувство, което воинът би трябвало да изпитва, когато нещата се задълбочават. Аз тайно се бях възмутил от неговия възглед, който, според тогавашното ми мнение, бе продиктуван от прикрита ограниченост.
— Колелото на съдбата направи пълен кръг — казах аз на Карол — и ето къде се озовах сега. Мога да ти се закълна, че едничкото нещо, което ме поддържа, е страхът да не загубя нагуала.
Карол се взря в мен със странен поглед, който никога не бях забелязал у нея.
— Не съм съгласна с теб — меко рече тя. — Страхът е нищо в сравнение с обичта. Страхът те кара да се втурваш безразсъдно; любовта те кара да действаш разумно.
— Какво говориш, Карол Тигз? Откога любовта е станала толкова важна за магьосниците?
Тя не отвърна нищо. Легна до мен и сложи глава на рамото ми. Дълго останахме така, смълчани, в тази непозната, неприветлива стая.
— Аз усещам какво чувстваш ти — каза Карол ненадейно. — Сега пък ти се опитай да усетиш какво чувствам аз. Можеш да направиш това. Но по-добре ще е да го направиш на тъмно.
Тя протегна ръка и загаси лампата, която беше над леглото. Аз се изправих в седнало положение с едно-единствено движение. Бях разтърсен от силна уплаха, която премина през мен като електрически ток. В мига, в който Карол загаси лампата, в стаята настъпи нощ. Крайно развълнуван, поисках да узная какво означава това.
— Още не си се възстановил напълно — успокои ме Карол. — Преживяването ти е било наистина изключително. Бил си така дълбоко потопен във второто внимание, че сега си малко разнебитен. Навън е ден, разбира се, но в стаята прониква малко светлина и очите ти все още не могат да се приспособят към нея.
Легнах си отново, донякъде убеден от думите й. Карол продължи да говори, но аз не я слушах. Опипах чаршафите. Бяха истинси чаршафи. Прекарах ръце по леглото. И то си беше истинско! Наведох се и плъзнах дланите си по студения теракотен под. Станах от леглото и проверих по същия начин всяко нещо, което се намираше в стаята и в банята. Всичко беше съвършено нормално, съвършено истинско. Казах на Карол, че когато загаси лампата, аз получих ясното усещане, че сънувам.
— Хайде, дай си почивка — рече тя. — Остави тази глупава проверка и ела да си легнеш.
Повдигнах завесите на прозореца, който гледаше към улицата. Навън беше ден, но в мига, в който го спуснах, вътре пак се възцари нощна тъмнина. Карол ме молеше да си легна. Тя се опасяваше, че бих могъл да побягна и да се озова на някоя улица, както бях направил и преди. Предположението й беше съвсем логично. Върнах се в леглото, без да си дам сметка, че изобщо не ми бе хрумвало да проверя нещата чрез посочване. Това знание сякаш бе напълно изтрито от паметта ми.