Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Как мина твоята среща с предизвикателя на смъртта? Описах й накратно преживяването си, по-специално първия сън. Казах й, че според мен жената ме бе накарала да видя същия този град, само че в минал период.
— Но това е невъзможно — изтърси Карол. — Във вселената не съществува минало или бъдеще. Съществува единствено настоящият миг.
— Зная, че се върнах в миналото — заявих аз. — Църквата беше същата, но градът изглеждаше различно.
— Помисли малко — настоя тя. — Във вселената има само енергия, а за енергията важи само „тук и сега“, едно безкрайно и вечно „тук и сега“.
— Според теб какво всъщност се е случило с мен, Карол?
— С помощта на предизвикателя на смъртта ти си минал през четвъртата врата на сънуването — каза тя. — Жената от църквата те е завела в своя сън, в своето намерение. Завела те е в своята визуализация на този град. Очевидно я е направила в миналото и я е запазила непокътната у себе си — там, където сигурно се намира и сегашната й визуализация на града.
След дълго мълчание Карол ми зададе друг въпрос:
— Какво още направи жената с теб?
Казах й за втория сън — съня, в който градът беше такъв, какъвто е в днешно време.
— Ето ти на! — възкликна тя. — Жената не само те е отвела в миналото си намерение, но и допълнително ти е помогнала да преодолееш четвъртата врата, като е накарала енергийното ти тяло да отпътува до друго място, което съществува днес единствено в нейното намерение.
Карол замълча за миг, а после ме попита дали жената от църквата ми е обяснила какво означава да постигнеш нещо чрез намерението във второто внимание.
Спомних си, че тя наистина ми беше загатнала за това, но не ми беше дала конкретно обяснение. Никога не бях чувал от дон Хуан понятията, с които си служеше Карол.
— Откъде си попила тези нови идеи? — запитах аз; тя изглеждаше съвсем наясно с цялата ситуация, което искрено ме учудваше.
С неутрален тон Карол ме увери, че жената от църквата й е разтълкувала много загадки.
— В момента ние си служим с намерението във второто внимание — продължи тя. — Тази жена ни накара да заспим — ти тук, а пък аз — в Тусон. А после заспахме отново в нашия сън. Ти обаче не си спомняш тази част, за разлика от мен. Тайната на двойните пози! Припомни си какво ти е казала жената: вторият сън се постига, когато възнамеряваш във второто внимание; това е единственият начин да минеш през четвъртата врата на сънуването.
След дълга пауза, по време на която аз не можах да произнеса нито дума, тя добави:
— Струва ми се, че жената от църквата действително ти е направила подарък, макар че ти не си искал нищо. Нейният дар е бил да присъедини енергията си към нашата, за да се движим напред и назад, носени от тази „тукашна и сегашна“ енергия на вселената.
Изпитах невероятно вълнение. Думите на Карол бяха съвсем точни и на място. Тя бе определила вместо мен нещо, което смятах за неизразимо, въпреки че не можех да кажа какво именно беше успяла да определи. Ако бях в състояние да се движа, щях да скоча и да я прегърна. Докато нервно и несвързано й описвах колко смислени ми изглеждаха нейните думи, тя се усмихваше блажено. Накрая отбелязах, по-скоро реторично, че дон Хуан никога не ми бе говорил за подобни неща.
— Може би той просто не ги знае — каза Карол с тон, който изразяваше не дързост, а примирение.
Не се заех да споря с нея. Известно време мълчах, странно лишен от мисли. После и мислите, и думите ми започнаха да изригват като от вулкан. Хората, които вървяха по площада, неизменно се зазяпваха, когато преминаваха край нас, или даже се спираха, за да ни погледат. Двамата сигурно сме били цяло зрелище: Карол Тигз, която целуваше и милваше лицето ми, докато аз ентусиазирано бръщолевех за яснотата на нейните думи и за моята среща с предизвикателя на смъртта.
Когато се възстанових дотолкова, че вече можех да вървя, тя ме поведе през площада към единствения хотел в града. Увери ме, че енергията ми все още не била достатъчна, за да отида чак до къщата на дон Хуан, но че всички, които се намирали там, знаели къде ще бъдем.
— Откъде биха могли да знаят това? — попитах аз.
— Нагуалът е врял и кипял магьосник — отбърна тя със смях. — Именно той ми каза, че ако те намеря в състояние на енергиен шок, ще трябва да те заведа в хотела, вместо да рискувам да прекося целия град, влачейки те на буксир.
Тези думи и особено усмивката на Карол така ме успокоиха, че продължих да вървя най-блажено. Стигнахме до входа на хотела, който се намираше малко по-надолу по улицата, точно срещу църквата. Минахме през мрачното фоайе, качихме се на втория етазк по циментеното стълбище и влязохме в една неприветлива стая, която никога не бях виждал. Карол твърдеше, че вече съм бил там; въпреки това нямах никакъв спомен както за хотела, така и за стаята. Бях прекалено уморен, за да размишлявам над този факт. Просто се отпуснах на леглото и похлупих лице. Единственото ми желание беше да поспя, но нещо не ми даваше мира. В цялата ситуация имаше твърде много неизяснени въпроси, макар че на пръв поглед всичко беше наред. Внезапно обзет от нервна възбуда, аз се надигнах и седнах на леглото.