Дневникът на една нова рускиня

…Не, не е точно така, не е най-прекрасното… Още по-прекрасна беше сцената, която проследих на една бензиностанция във Франция, когато ние с Мура, Денис и Ала бяхме предприели семеен поход към „Дисниленд“.

Към тази френска бензиностанция на два мотоциклета се приближиха много стройни, пристегнати в черна кожа младежи с каски. Погледнах ги и си помислих — колко е прекрасна младостта и колко е жалко, че моята, струва ми се, вече е отминала… И изведнъж младежите свалиха каските и се оказаха съвсем побелели старец и старица със сбръчкани лица. Бяха по на повече от седемдесет и пет години…

— А ти защо се разведе? — попита Андрей. — И къде е мъжът ти?

— Мъжът ми живее в Германия. Много исках да заминем за Германия, а той изобщо не искаше, затова и се разведохме.

— Не разбрах.

— Странно, мисля, че обрисувах ситуацията с всички подробности.

— А ти защо искаше в Германия?

— Заради приятелката ми Женка.

— Не разбрах. Ти си искала да емигрираш при приятелката си?

— Ами да. При Женка. Тя нещо не се е обаждала отдавна, едва ли не от вчера. Скоро ще позвъни и тогава ще ви запозная.

При тези думи Женка позвъни.

— Я ми го дай — нареди тя. — Ще си поговоря с него като майка.

Андрей държеше слушалката и мълчеше. Не произнесе нито дума, но пък издаде много разнообразни звуци, ръмжа и хъмка, така че не знам защо Женка ми каза: „Речовит ти е той… но иначе е много свестен.“

И аз попитах Андрей защо се е развел. Той сви рамене — по съвсем неинтересна причина, не като при мен. Просто преди две години извадил от пощенската кутия картичка от някаква неизвестна за него туроператорска фирма и що да види — там пишело:

„Скъпи Тамара Алексеевна

и Константин Владимирович!

Поздравяваме ви по случай Новата година! Благодарим ви, че вече няколко пъти се възползвахте от услугите ни за вашите прекрасни пътешествия! Винаги сме щастливи да организираме за вас прекрасни почивки…“, и така нататък.

Тамара Алексеевна се казвала жена му, но Андрей не познавал Константин Владимирович.

— И така… ъ… ъ… ъ се разведохме. Хм.

— А сега жена ти къде е?

— В Минск.

Минск е далече…

— С Константин Владимирович ли?

— Да.

И Константин Владимирович е далече… Жалко, че не мога да го видя — не си представям, че е възможно да е по-хубав от Андрей, но на някои жени винаги им върви повече, отколкото на останалите.

Все пак една позната известна писателка на криминалета много добре познава живота — вървят си по улиците и из риболовните магазини истински мъже за Пепеляшка — аз, — неженени, не познали любовта олигарси!!! (Андрей, естествено, не е олигарх и не знам дали е успял да изпита истинската любов с мен, но все пак, все пак…)

Вкъщи ядохме готова грахова супа (свари я Мурка с цел да се подмаже за реферата по биология, обикновено не ядем супи).