Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Игор Семьонович залага на чувството за вина у жените и на желанието им да си имат гуру, но аз не съм такава! Още сега отивам в кухнята и изяждам супата…
Не, ще почакам, защото ТОВА БИ БИЛО КРАЯТ. От едната страна Андрей и стройните красиви жени, от другата — аз.
19,22. Цял един свят, светът на скаридите и овесената каша, на шоколада и бухтите, на чипса и сушените калмари, е забранен за мен. Цял един свят с ресторанти и кафенета, в които седят щастливи нормални хора. Цял един свят, в който можеш да се излегнеш пред телевизора с бисквити или желирани плодови бонбони.
Впрочем за бонбоните… в съседния магазин има много вкусни от круши, но не за мен. Не за мен работят и супермаркетите… там има толкова неща, и всички те не са за мен (например сладко в малки бурканчета).
Струва ми се, че ДНЕВНИКЪТ НА ОТСЛАБВАНЕТО се превръща в списък на всичко, което бих могла да изям, но не съм изяла.
20,00. Целият цивилизован свят е от едната страна, само аз, заедно с гладуващите от Африка и клиниките във сме от другата.
20,10. Тристате рубли, които платих, за да седя половин час като бодливец, не са много пари, особено ако се вземе предвид, че сега ще си хапна супа.
20,15. Ако това беше вярната методика, а не шарлатанство, не би ми се яло толкова непоносимо.
А, и още нещо. Игор Семьонович каза, че ако не изпълнявам… накратко, ако ям след иглите, веднага ще напълнея страшно много, до сто кила! Това не е правилна и строга методика, а шантаж!
Дали да не започна да ям още сега, докато магиите на Игор Семьонович не са започнали да действат?
20,30. Чаша чай. Не кафе, защото се каня да изгледам „Лека нощ, деца“ и да легна да спя, този път до сутринта.
20,40. Събуди ме Альона. Много щастлива, просто искаше да се напъха в телефона от възбуда.
— Не мога да говоря — измънках със слаб глас.
— Не, можеш, можеш! — каза Альона. — Да знаеш какво стана! Успях!
Имаше предвид, че преди няколко минути книгата за секса беше изиграла ролята си в отношенията й с Никита. В друг момент бих се радвала много за нея, но сега само казах вяло: „Поздравявам те“, и си помислих: „Щом отсега, след един ден гладуване, без да смятаме сутрешния сандвич (ПРЕДИ ИГЛИТЕ, В ДРУГИЯ ЖИВОТ), чувствам такава слабост… Когато отслабна, изобщо няма да ми е до секс…“
21 април, събота
11,30. Не мога да стана, съвсем съм омаломощена от глад. Помолих Мурка за чаша чай. Мура го донесе и каза:
— Ето ти чая, Грух-търбух.
Не усещам вкуса на чая, изобщо нищо освен дълбока обида от живота. Днес няма да стана от леглото. Вече не искам да ям, а да рева с глас.
11,46. Може би е по-добре да съм дебела?… Пълничка, тучна, дебеланка. Натежала, пухкава, пищна, огромна, шишкава, шкембелия (всичките думи са много уютни).
15,15. Ако не ядеш, защо живееш?
15,20. Само ще погледна супата, да видя как я кара без мен.
20,10. Чиния с бобена супа. Една, но голяма (от друга страна, голяма, но една — може би не всичко е загубено и ще мога да се върна към гладуването?).
20,16. Салам, три парченца и още едно малко, то не се смята. Две мандарини.
21,15. Да, аз съм Грух, но не съм Грух-глупчото.
21,22. Две кюфтенца.
Трябва да погледна истината в очите — мисля, че от гладуването се побърквам. Но си имам уважителна причина — разбрах, че съм толкова силна и независима личност, че не мога да позволя на Игор Семьонович да стъпче желанието ми за ядене. При това ще икономисам тристате рубли за следващия сеанс, а какво остава пък, ако изобщо престана да ходя при него!
Съвестта не ме мъчи, напротив, аз съм юнак, ловко се измъкнах от тъмните магии и икономисах пари!
00,10. Пелмени.
00,22. Претеглих се контролно — по време на гладуването си съм качила два и половина килограма. Това напълно потвърждава мнението ми, че тия игли са подла измама.
24 април, вторник
Напразно цялата събота се лишавах от най-необходимото — яденето, — Андрей беше у нас и онзи ден, и вчера.
В него ми харесва това, че никога не идва с празни ръце. Вчера донесе тиквичка, а онзи ден — тиква. Само че какъв е този навик всичко да се готви и изяжда веднага? Та това са прекрасни предмети за интериора. Вече съм имала една тиква от вилата на Альона. Тя ми украсяваше бюфета цяла зима, а през пролетта изстъргахме от него тиквената кашичка.
Щом Андрей се появи, го попитах защо е изчезнал за цяла седмица (просто забравих, че в никакъв случай не бива да посягам на времето му и да показвам, че смятам, че имам някакви права).
Много се учудих на отговора му: не се обаждал и не идвал, защото работел на триста километра от Питер. (И това по времето, когато гладувах от обида и вълнение и непрекъснато чаках позвъняването му, дори в Капелата на хора на момчетата!)