Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Защо имаш толкова приятелки? — учудено попита Андрей, след като всички си тръгнаха.
— Защо, да не са малко? — учудих се аз. — Женка не се брои, а Альона, Олга и Ирка-хамстера са ми всекидневните приятелки. Но не са само те, имам си и Танка, Ина, Вика, Анка и Наташка, и те са ми близки приятелки, но по-рядко се виждаме. А освен това имам и просто приятелки…
Попитах го за неговите приятели. Отвърна, че има хора, на които може да се обади през нощта от път и да им каже да долетят моментално. А и самият той ще хукне при тях през нощта, ако се наложи.
— А просто така, да се обадиш и да побъбриш за живота, да поседиш в някое кафене и изобщо?
Едва-едва, със запъване, посочи две-три имена.
Странно нещо са мъжките приятелства. За какво ми е цялата тая компания (Альона, Олга, Ирка-хамстера, Танка, Ина, Вика, Анка и Наташка) да ми цъфне у дома през нощта и да седи до сутринта?
В дванайсет без двайсет Андрей каза:
— Край, трябва да тръгвам.
Защото само след три часа ще трябва да става и да пътува триста километра по електрическите си работи. И сега ще пие чай и чак тогава ще тръгне.
В един и четвърт Мура се прозя и се накани да си ляга.
— Нощувайте през оставащите четиридесет и пет минути у нас — съобразително предложи тя, преди да си отиде в стаята.
Докато постилах чаршафите за Андрей на диванчето в кухнята, той си нави будилника за три часа през нощта. Преди да си легне, ремонтира едно кухненско шкафче, пийна си още чай, прегледа си документите в портфейла, почеса Лев Евгенич и легна да спи.
Лежах си в стаята и си мислех: Мура си спи, стаята й е далече. Мурината стая е далече, Мура спи. Мислих-мислих и заспах. Събудих се от звука на затръшната врата — Мурка е тръгнала на училище. Поспах още малко и към девет и нещо влязох в кухнята да си взема нещо за ядене, кисела и недоспала, и какво намерих там?!
— Андрей! — викнах ужасено, — ти си се успал!
Андрей скочи като попарен, развика се, че вече два часа го чакат на триста километра, замислено си изпи чая и…
…Днес не съм съгласна, че слуховете за женския оргазъм са силно преувеличени. Откъде накъде? Не съм влюбена в него. Не съм толкова разпусната, че да се влюбвам по два пъти в годината, а през тази година вече бях влюбена.
Андрей много бързаше и отново пихме чай. По телевизията предаваха мач, Андрей се загледа, а когато се сети за сандвича си, не можа да го намери на масата.
— Трябва да го оставяш по-високо, върху телевизора, там Лев Евгенич не може да го стигне — обясних му аз.
Обади се Денис. Казах му, че си имам и любим, и семейство, и съм много щастлива. Денис ме разпитваше заинтригувано и ми завиждаше. Попита ме щом съм влюбена в Андрей, могат ли те с Ала да смятат, че онова с Роман е било само увлечение? Но не успя да ме въвлече в разправия, отвърнах му: можете.
МАЙ
4 май, петък
Андрей има скучна работа по електричеството в различни райони далеч от Питер, така че непрекъснато пътува бог знае къде, на триста километра и по-далеч. Но няколко пъти в седмицата се връща и ние имаме щастлив семеен живот (Мурка е за, а и мама не е против).
Така че днес реших да помисля за семейния си живот. Всички щастливи семейства са щастливи еднакво, ако не се смятат някои странности, с които може да се свикне.
С какво трябваше да свиквам тази сутрин:
9,14. Намерих в хладилника бурканче черен хайвер. Откъде ли се е взело? Мислех си колко е хубаво да се живее с такъв къщовник — та хайверът е много полезен за тена. Исках да направя сандвичи за всички, отвинтих капачката, а там!… Оказа се, че това изобщо не е черен хайвер, а пръст с червейчета.
9,15. Защо в хладилника ми има червеи? Щом не съм китаец.
9,23. Обади се мама — помоли да предам на Андрей, че вятърът днес ще е северен, и да не забрави да си сложи шапка, още повече може и да вали.
(Вчера Андрей каза на мама, че ние с Мура се отнасяме прекалено лекомислено към здравето си. Имаше предвид, че винаги трябва да има грахова супа, а мама го разбра в смисъл, че не се обличаме достатъчно топло, и веднага усети прилив на симпатия към него.)
9,26. Андрей поиска да му сваря кафе. (В бита е непретенциозен, но кой знае защо не пие нес кафе, защо?)
9,37. Донесох му кафето (Аз съм ангел.)
— Какво е това? — попита Андрей с неприятен израз на лицето.
— Смелих го, сварих го… — избъбрих като скоропоговорка.
— Лъжеш ме — сряза ме Андрей. — Смелила си нескафе.
Смятам, че подобни подозрения са оскърбление за човека, още повече че нескафето се смила значително по-бързо.
9,50. Помоли да му запаря зелен чай. Не е съгласен, че зеленият чай е чаят от зелената кутийка „Ахмат“.