Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Защо Альона го доведе, защо? Сега Никита ще започне да се прави на благороден татко и ще попита къде сме се запознали. И какво ще му кажа — на площадката пред сексшопа?…
Възрастните непознати хора не винаги намират общ език веднага. Отдавна съм забелязала, че след трийсет и четири всеки си свиква със своето резенче живот и колкото по-малко е то, толкова по-ревниво си го брани — като последната педя земя.
Едни мои приятели, намерили своето кътче в Америка, винаги казват: „Как може да се живее другаде освен в Америка! При нас всичко е по-хубаво!“ А приятелите, които живеят в Питер, винаги им опонират: „Как може да се живее другаде освен в Питер! Тук всичко си е по-хубаво!“
Не знам къде е по-хубаво, макар че не одобрявам Америка заради това как постъпи с Югославия. Уж говори за демократични идеали, а сама ги потъпква. Ако всеки започне да хвърля бомби, където му хрумне, къде ще му излезе краят?! И освен това си мисля, че ако живеехме вечно, би си струвало да изберем къде трябва да свием гнездо завинаги, но щом сме на тази земя за малко, всеки може да си живее там, където му е весело, какво има да се спори? Ето и Андрей с Никита, и те — не можаха веднага да решат какво да пият, коняка на Никита или този на Андрей.
— Какво е това? — попита Альона, като опита от пълнените чушки.
— Как какво? Пълнени чушки. Направих ги по твоята рецепта, точно както каза. — Погледнах с надежда Андрей и попитах:
— Какво, не е ли вкусно?
— Хм… ъ-ъ-ъ… хм-хм… не е лошо… а какво има в тях?
Оказа се, че съм сложила кайма от риба.
— Това е заради Ирина Андреевна — сигурно е искала да направи кюфтета от риба — усмихнах се горчиво. Ако всички издевателстват над някого, той в края на краищата свиква с подигравките.
— Защо кучето през цялото време стои до масата и си проси, човек не може да се наяде спокойно? — попита Андрей. Хм, Лев Евгенич да е куче?
— Представи си, че живееш с други същества, големи и зли — обясни Мура. — И тези големи същества през цялото време ядат каквото искат и когато искат. И ти си зависим от тях — дали ще ти дадат да ядеш или не, особено ако е нещо вкусно. Затвори си очите и само си представи! Те си хапват колбаси, а на тебе ти викат — Андрей, разкарай си муцуната от масата!
Андрей обезкуражено отвърна:
— Но аз не бих си слагал муцуната на масата.
Я какъв е горд, а аз пък със сигурност щях да се въртя около храната, да моля, да нахалствам, да си вра муцуната на масата…
— Нямате никаква полза от Лев Евгенич, не ви пази и дори не лае — включи се в разговора и Никита.
— А самият ти лаеш ли? Или хапеш? — попита делово Мура. — Да не би пък да си нужен за домакинството?
Детето е свикнало на всички да говори на „ти“! Кой ли го е възпитал толкова лошо?
Водена от желание да умиротвори атмосферата и да защити мен и Мура, Олга каза:
— Лев Евгенич просто обича вкусните неща, като всички мъже… За месо ли е мераклия или за каша?
— Кой, аз ли? — попита стреснато Андрей.
Олга се засмя:
— Да бе, аз имам навика да ходя на гости и най-напред да разпитвам домакинята дали новият й познат обича месо или каша…
Андрей се смути много мило и каза:
— Ама, момичета, вие ме плашите, повече от двайсет години не съм играл ролята на годеник на сгледа!
И изведнъж всичко си дойде на мястото, сякаш се познавахме от хиляда години!
Тази вечер най-голям късмет извади Альона. Не напразно беше довела Никита — хвана се на бас с него за ново кожено палто и спечели баса!
— Това е най-красивият мъж, когото съм виждала някога — замечтано пропя Альона, когато Андрей излезе да се разходи с Лев Евгенич.
— Спорим дали в него има грузинска кръв или е арменска — включи се Олга. — Славяните не притежават такъв животински магнетизъм…
— Да-да, вярно е — съгласи се Никита, — нали и аз съм славянин, от мен какво да очакваш…
— Хващаме ли се на бас? На ново кожено палто! От норка! — оживи се Альона. — Сиво, с яка от полярна лисица!
Когато Андрей и Лев Евгенич се върнаха от разходката и всички се заловиха за чая и баницата от Альона, се наложи да питаме Андрей дали има в рода си грузинци или арменци.
— Аз съм белорусин — обясни той. — Май че не е имало други, но аз знам със сигурност само до трето коляно — и започна да изброява роднините си до трето коляно.
— Палтото, палтото! — развика се Альона, когато Андрей стигна до бабите по бащина линия. — Ново кожено палто от норки с яка от полярна лисица!