Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Аз съм проф. психолог, обогатил паметта си с много натрупани от човечеството знания, кандидат на науките, майка и ще ви кажа едно — никога! Никога на един разумен човек няма да му хрумне подобна глупост!
Момичето пишеше в бележника.
— Отговаряйте бързо, без да се замисляте — казах й строго. — Къде се запознахте с него?
— На дискотека в клуб „Грибоедов“.
— Аха — кимнах доволно. — Точно това ни трябваше! На танци избират по красота. Значи по красота и дебелина сте му допаднали? Така ли е или не?
— Така е…
— Щом той ви е избрал и поканил… и вкъщи или пък у вас… — момичето наведе очи, — и ако има любов, значи са се влюбили в нас заради неповторимата ни и уникална личност, а са ни разлюбили не заради излишните килограми, а заради нещо друго… Край, отивам до тоалетната.
Момичето извика след мен:
— И за какво са ни разлюбили, за какво?…
— Не знам — обърнах се да й отговоря и се насочих към тоалетната. Вечно си патя заради добротата и състраданието си и не успявам да попуша.
През цялата следваща лекция си мислех: все пак нещо не му е харесало. КАКВО?
Към края на лекцията проумях: не е професионално да скривам от себе си неприятната истина — всъщност зная, че работата не е в парчето месо (вместо месо му сервира кюфтенца, нормално). И не е в това, че много говорих.
АЗ СЪМ ПРЕКАЛЕНО ДЕБЕЛА. И точно затова Андрей изчезна завинаги.
В колата на път към къщи си спомних, че снощи Мура ме нарече „Грух“. Точно така каза: „Лека нощ, Грух!“ Просто детето повече не може да се преструва…
В двора най-сетне ми стана абсолютно ясно — време е да отслабна, сега или никога…
Вместо да се прибера вкъщи, се качих у Ирка-хамстера — да разуча за отслабването, и не се качих напразно — Ирка знае всичко по въпроса. Утре отивам на иглотерапия срещу апетита.
В очакване на утрешното отслабване цялата вечер дъвках унило. Изядох толкова неща, че хладилникът се изпразни. Би било по-просто да не карам на дребно, а направо да изям целия хладилник.
ОТ ТОВА МЯСТО ЗАПОЧВА ОТДЕЛЕН ДНЕВНИК — ДНЕВНИК НА ОТСЛАБВАНЕТО, МОЕТО
20 април, петък
Дневник на отслабването
12,00. В лекарския кабинет. Лекарят е кореецът Игор Семьонович. (Ами ако не е лекар, а е самозванец в бяла престилка?)
12,05. Сложи ми иглите и ми нареди да седя с тях половин час в коридора като някой бодливец. (Ако е кореец, защо се казва Игор Семьонович?)
12,35. В лекарския кабинет. Каза ми да се съблека и да легна на кушетката. Пита ме (три пъти) всичко ли в личния ми живот е наред. Три пъти отговорих, че да, но той вьпреки това ме погали по рамото. (Защо ме попита дали биополето му ми харесва? Той не ми харесва, просто го потърсих като лекар.)
Игор Семьонович нареди две седмици да не ям нищо (съвсем нищо!). Мога само да пия — минерална вода, чай, кефир. С крайно заплашителен вид му поисках разрешение за кафе, цигари, йогурт и мамините кюфтенца не по-късно от единайсет часа вечерта. Разреши всичко освен кюфтетата. (Толкова ли не разбира, че лесно мога да го излъжа, особено за кюфтетата?)
12,50. Излязох от кабинета. Сега съм отслабваща. Много скоро, след две седмици, ще бъда слаба. Кльощава, изнурена, безтелесна. Мършава, изнемощяла, хилава. (Всички тези думи имат пренебрежителен оттенък — защо ли?)
Сега съм много заета — трябва цели две седмици да ходя при Игор Семьонович всеки ден и да му плащам по триста рубли.
Но: днес е петък, следващия път ще ходя при него в понеделник. Ако контактът ми с него и с биополето му трябва да е ежедневен, защо държавните почивни дни се намесват в отношенията ни?
13,10. Искам да ям, възмутена съм. Тия игли са пълна глупост! Игор Семьонович не е успял да ме закодира срещу глада.
Мечтая си за бобена супа, тя се удава на Ирина Андреевна по-добре от бухтите.
13,20–17,10. Лекции, по време на лекциите не съм яла нищо.
17,40. В „Кофесол“, чаша еспресо (без захар) и цигара (първата за деня).
Наблюдавам момичето на съседната маса, яде пица. Има симпатични гънки на хълбоците! И по корема! Сигурно се харесва на мъжете и на себе си. Има и сладкиш в чинийка, целувки с крем.
17,55. Но ако още днес, първия ден, не мога да издържа — край, мога да зачеркна себе си напълно.
Дала съм пари за иглотерапията. Не съм животно, за да изляза от лекаря и позорно да се натъпча с пасти. Или с макарони по моряшки. Или със супа — бобена, с едри кафяви бобчета. Непрекъснато мисля за нея, макар че вкъщи освен бобената супа има и макарони по моряшки. Но това наистина ще е краят.
Да, Игор Семьонович поръча още:
— Не казвайте на никого какво замисляме тук с вас, че ще започнат да ви разубеждават.