Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
10,20. Преговаря с Ирина Андреевна — предложи й да сготви патица. Не мога да разбера как хората ядат патица (тя лети), език (кравата разговаря с езика си), зайче (то има големи пухкави уши!)!
— Да, но да се ядат все колбаси, както правиш ти, е много вредно и не е вкусно — каза Андрей.
— Нормално е за хората на духа — отвърнах. — Колбасите са продукти без всякакви признаци на живи същества.
Ирина Андреевна обожава Андрей, затова подкрепя интереса му към патицата. Не е ясно за какво го обича толкова — та те имат съвсем различно виждане за изкуството. Тя непрекъснато препрочита Джейн Остин, а той по цяла вечер преглежда специализирана литература: „Ловете риба с нас“, „Риболовът в Русия“, „Рибарски такъми“, „Рибарски чалъми“ и др.
10,32. Каза, че би било хубаво да заминем някъде за два-три дни, тъкмо и Мура да види свят.
— В Италия!? — развиках се аз. — В Испания или в Лондон?!
В Испания било горещо, в Италия било стълпотворение от хора, в Лондон сме щели да отидем някой друг път. А Париж по принцип му бил неприятен. Прага пък разгледал достатъчно добре по телевизията.
— Искаш ли да отидем в Куба? — предложи Андрей.
— Защо пък в Куба?
— Куба е родината на чигата — дълбокомислено отбеляза Андрей и започна да си стяга багажа: куфарче, въдици, червеи. Отива да лови риба. Тоест на работа, съчетана с риболов, защот работата му е на хвърлей място от река.
Представих си как показваме на Мура света, като по ред на номерата посещаваме родината на чигата, на щуката, на платиката, на корюшката…
10,40. Тръгнах за лекции преди Андрей. На входа висеше бележка: „Да не забравя. Молец“ Дали е за мен?…
Съвместният живот се състои от взаимни отстъпки, с някои неща трябва да се примириш, други да разбереш и простиш… Мога да простя за червеите и за мама, но има и сериозни неща — ако се примириш и с тях, можеш да загубиш себе си: нескафето, зеленият чай в пакетчета, etc.
Много труден е и въпросът с парите. Някак не мога да реша коя съм аз — омъжена жена, издържана от съпруга си, или просто държанка? Или самостоятелен човек, който има общо домакинство с партньора на принципите на равноправието, добротата и участието?
През миналата седмица Плешивия доведе двама свои приятели (проблемите им са аналогични с неговите — любов, пари и други такива) и аз можах да платя на Ирина Андреевна. Парите от Денис за април и май отидоха за училищното пътуване на Мурка до Англия, а заплатата ми свърши отдавна. От гордост не искам да моля Андрей за пари за домакинството, защото той смята, че нямам домакинство.
Андрей винаги носи огромни пакети с храна и паста за зъби, освен това е оставил някакви пари и в нощното шкафче. Не искам да ги взимам, защото съм горда и самостоятелна личност, и не знам колко е удобно да ги взема. Ако си нямах Андрей, сега бих могла:
1. Да взема назаем от Альона.
2. Временно да храня Мура с „Бистрьонок“ и един-два пъти да вечеряме у мама.
Но сега вкъщи е пълно с храна и в шкафчето има пари, а аз се чувствам като ученик от долните класове — вкъщи родителите го хранят и му дават пари за училишния стол, но той горкият няма с какво да си купи хамстер или морско свинче. И аз съм нещастна като това момченце — не мога да си купя чорапогащник и поне две книги!
Интересно дали и Андрей си има такъв списък? И какво ли пише в него? Боже, колко е труден животът!
Закъснях малко за лекцията.
— Днес започваме нова тема — за конфликтите, — обявих аз, като влетях в аудиторията и се огледах.
Вдясно, вляво и отпред — навсякъде сънени очи… защо са им конфликти през май, когато са влюбени и им се спи от пролетната умора?
— Задраскайте „конфликтите“ — казах решително. — Темата на днешната лекция е как да различим любовта от влюбеността и изобщо какво е това любов.
Най-любимият ми психолог (след няколко други) смята, че любовта е като пазар. Само че хората не предлагат домати и турски блузи, а самите себе си, и тук върви всичко, което човек притежава — къдрави коси, дълги крака, модни сандали и цялото разнообразие на личността от рода на добротата и умението да се пързаляш с ролкови кънки. И всяка личност на този пазар на любовта получава според заслугите си, примерно той е красив, а тя е чела „Война и мир“, или пък тя е богата, а той — умен.
Сънят май ги напусна и отнякъде се появиха живи очи и много въпроси.
Докато отговарях на въпросите, си мислех за нас с Андрей. Той е красив, много благороден човек, в материален аспект можеш да разчиташ на него… а аз? Какво съм аз в сравнение с него на същия този пазар?
Не съм толкова висока и красива, не се отличавам с особено благородство и в материален план на мен изобщо не може да се разчита.