Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
От университета се обадих на Альона и я попитах какво е сготвила днес на Никита за вечеря.
— Пълнени чушки, той ги обожава! — отвърна Альона доста самохвално и на мен никак не ми хареса пренебрежителната нотка в гласа й — един вид какво да говоря с тебе! — А теб те съветвам да купиш замразени котлети по киевски и да се опиташ да ги облагородиш.
Какво значи да облагородя замразените котлети?
— Сложи на всеки котлет парченце масло, украси го с магданоз и излъжи, че си ги правила сама.
„Така ли — реших аз, — все пак ще направя пълнени чушки!“
По пътя към къщи купих чушките от пазара. Вкъщи се сетих, че освен това ми трябва и кайма, но на смелите винаги им върви и в най-далечния ъгъл на камерата съгледах странен пакет кайма — сигурно Ирина Андреевна е искала да прави котлети и е забравила.
Альона да не се фука много, мислех си аз, докато пълнех едрите чушки с кайма и ориз. За един интелигентен човек няма нищо трудно в това да сложи в чушките първо каймата, после ориза. Въпросът е само да ги вариш на бавен огън, въпреки че ти се иска да пуснеш печката на най-силното и ги направиш по-бързо.
Стана страхотно ястие, не по-лошо от това на Альона — зелените и червените чушки плуваха в собствения си жълт сос, беше красиво.
Докато чушките вряха, си мислех защо толкова ми се иска да нахраня Андрей, в когото не съм влюбена (той е много приятен човек, висок и красив, при това помага на Мурка по физика, а и с него МИ БЕШЕ много хубаво). И защо никога не ми се е искало да нахраня с пълнени чушки Роман, в когото при това бях влюбена (ужасната драма в живота ми)? Още повече, че Роман работи в телевизията, а работата на Андрей не е интересна — нещо, свързано с електричеството.
Мурка подреди чудесно масата и дори взе от Ирка чаени лъжички. Нашите, не знам защо, изчезват от къщи катастрофално. Мама смята, че ги изхвърляме заедно с опаковките от йогурта, а аз от своя страна отдавна се каня да проверявам гостите на излизане: сигурно от разсеяност си ги пъхат в джобовете и ги отнасят със себе си.
Мура сложи на масата всичките ни кристални купички и като се отдръпна замислено, тупна в средата на трапезата една азалия в малка саксийка.
— Защо се стараеш толкова, като че е Нова година или Ден на граничаря? — заинтересувах се аз.
— Нека си мисли, че винаги вечеряме така.
Андрей дойде с голям плик (в него имаше три вида камамбер, колбаси, бонбони, сок, бурканче гъби и коняк) и с куфарчето си с инструменти. Той е влюбен в това куфарче и го носи навсякъде.
Ето и сега — кой знае защо извади инструментите и им се залюбува… Поканих го на масата (по-добре да започнем вечерята преди идването на Альона и Олга, тогава то би минало някак между другото).
Чушките бяха напълно изстинали, а Андрей с куфарчето си се развихри — закрепи перваза, а сега слагаше поличка в банята. Създаде страшен безпорядък, разпръсна всичките ни шампоани и кремове, вдигна шум с бормашината и остави навсякъде стружки.
— Подай ми чукчето! — викаше авторитетно той. — Донеси рулетка! Придържай полицата!
Типичен чичо Поджър, приятно му е да се суетят около въоръжената му с чук персона! И това не е за първи път: направи куп домакински бели и доволно, с уморения вид на здраво поработил човек, пие чай и иска от нас признание, че е нещо важно. Важно ли? А после чисти подире му.
…На хората им е нужно време, за да свикнат един с друг, и аз мисля, че тази негова страст към поддръжката на дома с течение на времето със сигурност ще престане да ме дразни и ще се превърне просто в мила особеност.
Тъкмо най-после седнахме на масата, на вратата се позвъни. Изтичах от кухнята, като грабнах чинията с колбасите.
— Защо ни ги взимаш? — учуди се Андрей.
— По навик… Краде… — сконфузено си признах аз.
— Кой, Мура ли?
— Лев Евгенич краде! — извиках на път за антрето. Какво пък толкова — краде си кучето, нали и то трябва да живее! Имаме си нещо като игра — то краде, ние викаме, то се натъжава и пак краде. Сава Игнатич му помага — качва се на масата и събаря храната на пода, а после си я делят. Затова пък Хантенбайн се държи прилично… Осиновените деца винаги искат да докажат, че са по-достойни от собствените, затова се старае. Глупчо, не знае, че щом веднъж сме го приели в семейството, може да си краде спокойно.
Дойдоха Олга с Альона, но не само те — бяха взели със себе си и Никита.
— Всичко, ама всичко интересно става без мен! — викаше Никита на път към кухнята, като размахваше бутилката коняк. — Не се притеснявай, само ще го погледна тактично, той няма и да забележи! А той пие ли коняк? Ако не, в колата имам и джин, и водка!