Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
На деветия етаж на „Дезърт Ин“ Хюс се крие четири години. До момента, в който след появата на данъчните власти решава, че е по-просто и по-удобно да насочва предприятията си от друга държава. Електронната апаратура го придружава из всичките му скривалища — от Бахамските острови до Никарагуа. Тук, в Никарагуа, Хюс за първи път говори за своя необикновен начин на живот, и то по време на една среща с диктатора Сомоса, продължила три минути. С малко мътен поглед той казва: „Работя върху открития, но постоянно ми пречат. Затова казах на хората си, че не искам да виждам никого. Може би малко прекалих.“
В лондонското си скривалище — по-късно следват Бахамските острови и Мексико — поради това, че живее в хотел, той не може да се похвали с прожектори и монтирани на стените телевизионни камери. Но специалистите му по вътрешно обзавеждане идват и тук, за да покрият с черни тапети и пердета стените и прозорците — те трябва да осигурят добро психическо състояние на милиардера. И тук членовете на мормонската мафия отсядат във входното антре. (Хюс избира хората си от кръга на тази религиозна общност, тъй като са смятани за неподкупни.) Персоналът на хотела няма право да влиза в апартамента — само една служителка може да сменя бельото, и то в присъствието на двама въоръжени пазачи. На вратите, разбира се, са монтирани специални секретни брави, а отворите от старите са запълнени.
По такъв начин мерките за безопасност на главата на империята Хюс действуват сигурно и в самия център на Лондон. Напразно големите английски вестници и списания наемат за седмици наред скъпи и прескъпи апартаменти в съседния хотел „Лондондери“ и напразно насочват оттам телеобективи към хотела на милиардера — фотография на Хюс не е направена. В последните десет години от живота му големите издания в Англия и САЩ предлагат 50–70 хиляди долара за снимка на Хюс. Никой не успява да се справи със задачата. Когато след смъртта на милиардера за него излизат книги, главите за периода след 1960 г. са илюстрирани не с фотографии, а с рисунки, направени по описание на някогашните телохранители.
Разрастването на империята Хюс продължава и в нестабилните години на уединението — все по-често обременявани от ужасни болки и наркоманско опиянение. За това се оказват достатъчни, изглежда, и все по-редките периоди на просветление.
Преди всичко чрез връзките си във висшите властвуващи кръгове Хюс се стреми да опази своето финансово влияние и да направи неуязвими мъглявите си машинации дори тогава, когато лежи гол на стерилизирания чаршаф в затъмнената стая.
Освен традиционните делови методи неговата система от контакти има и две черти с решителна важност. Едната е връзката на Хюс с фамилията Никсън. Другата, която е в зависимост от първата — това е неговото взаимодействие с Централното разузнавателно управление на Съединените щати.
Що се отнася до връзката му с Никсън, Хюс е първият, който още през 1956 г., преди периода на уединението, съзира „политическата фантазия“ на Никсън, заемащ по това време поста вицепрезидент. Той дава личен заем от 200 000 долара на брата на вицепрезидента Доналд Никсън, който поради тъмна афера е изпаднал в затруднено финансово положение. Заемът и досега не е върнат. Но американското правосъдие до-лавя истинската дълбочина на връзката с Никсън чак по времето на известната афера „Уотъргейт“.
Само долавя, защото пълната истина е неизвестна и до днес. Вярно е само, че по мнение на много специалисти делото „Уотъргейт“, разтърсило из основи политическия и икономическия живот в САЩ и довело до провала на Никсън, всъщност избухва поради връзката Хюс—Никсън!
(Да напомним: по начало „Уотъргейт“ — това е името на луксозен хотел във Вашингтон. По време на предизборната кампания през 1972 г. в тази сграда се помещава канцеларията на националната комисия на противниковата на републиканеца Никсън Демократическа партия. Щабът на Белия дом със знанието на Никсън наема няколко агенти на ЦРУ, които, търсейки документи и тайни сведения, влизат с взлом в „Уотъргейт“. Но една от групите взломаджии се проваля. Това поставя начало на лавината, която повлича първоначално по-висши сътрудници на Никсън, а по-късно, като се придвижва към центъра на властта, унищожава и политически, и морално дори самия президент. Разследванията в Конгреса по делото „Уотъргейт“ разкриват за пръв път подробности за голям брой убийства, които се наема да извърши ЦРУ, като с това уп-ражнява решително влияние върху световната политика.)