Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Говори ли с него? — Габриел набоде на вилицата си една гъба и я потопи в жълтъка.
— Не, но той и полковникът размениха няколко думи. Очевидно се познават.
— В тази област всички се познават.
— Стори ми се, че не се обичат много, Габриел. Бих казала дори, че се мразят. — Тя му предаде съдържанието на подслушания разговор и му описа впечатленията си.
— Ще се опитам да събера някои сведения — каза великанът. — Ще поразпитам в кръчмите. Племенниците сигурно са ти братовчеди.
— Така изглежда. Вероятно са деца на по-малкия брат на Сесил. Вече не помня имената им, тя ми ги каза, но само веднъж. Според нея малкият брат изобщо не е бил важен член на семейната йерархия.
— Вече ми стана ясно, че в това семейство е важен само Седрик — заключи Габриел и отново надигна каната с бира.
— Засега, Габриел — отговори със заплашителна усмивка Тамсин. — Засега.
— Проклет да бъда, ако това не беше Сейнт Симон! Кажи ми, братко, наистина ли видяхме него и уличницата му в студените вълни на залива? — Чарлз Пенхалан се прицели и пушката му изгърмя. Една врана излетя от върха на скалата.
Дейвид погледна ухилено брат си и вдигна своята пушка. Стрелбата по враните беше досадна работа, но все пак по-добра от тази по зайците, а и в този сезон на годината беше единственият разрешен спорт.
— Навсякъде ще позная тези червени коси — продължи той. — Само дето ми се стори още по-едър и силен.
— Е, поне е загубил част от строгите си нрави — изсмя се Чарлз и окачи пушката на седлото. — Или е това, или открай време е бил лицемер. Само че онази малка мръсница не ми хареса особено. Много е мършава, не намираш ли?
— А на мен ми се стори, че беше момче. — Дейвид също отпусна пушката си. — Може би, откакто е в армията, полковникът е променил вкусовете си.
Двамата се изсмяха грубо. Имаха тесни, остри лица, тънки устни и малки, дълбоко разположени очи, корави като камъни. И двамата бяха слаби, с издадени рамене и тесни гърди, но умееха да компенсират липсващата им физическа привлекателност със злобни, жестоки номера. Когато близнаците Пенхалан се появяваха някъде, мъжете минаваха от другата страна на улицата.
Виждаха ги твърде рядко сами, те говореха със загадки и се държаха толкова предизвикателно, че даже малкото им приятели не ги обичаха.
— Питам се дали чичо знае, че Симон се е върнал в Трегартън — промърмори Дейвид и смръщи чело. — Мисля, че вече е пристигнал в Бодмин.
— Ако не го е узнал, ще го научи много скоро. А ние с теб е най-добре да изчезваме от земите на Сейнт Симон — предложи колебливо Чарлз. — Не искам някой да ни види и пак да пусне злобни приказки по наш адрес.
Чарлз пришпори коня си и препусна към границата на имението Трегартън. Брат му го последва с мрачно изражение на лицето.
— Сейнт Симон е известен като строг блюстител на морала, но е лицемер — настоя той. — Един ден ще го накарам да се гърчи в праха, да го знаеш!
— И аз ще участвам — обеща решително Чарлз. — Един ден двамата с теб ще му дадем да разбере.
16
— Е, какво имаш да ми кажеш за стойката ми? — попита Тамсин веднага след като влезе в библиотеката. Вдигна полите си и седна като на кон на облегалката на кожения диван. От това удобно място можеше да наблюдава полковника с израз на интелигентно любопитство.
Джулиън вдигна глава от вестника си и зяпна смаяно.
— Веднага стани оттам! Независимо от факта, че дамите никога не сядат така и позата не е много елегантна, можеш да разкъсаш подгъва на роклята си.
Тамсин преметна двата си крака през облегалката и седна на дивана. После наклони глава встрани и блестящите й очи отново му напомниха за нахална червеношийка.
— По-добре ли е така?
— Само отчасти. — Той хвърли вестника на писалището. — Дамите седят на столове, краката им са прибрани, ръцете почиват в скута. Иди и седни на стола до прозореца, онзи с правия гръб.
Тамсин закрачи тържествено към прозореца, седна на посочения стол и го погледна с очакване.
— Седни изправена. Винаги се свиваш.
— Толкова ли е важно как седя? — Тя беше искрено учудена. Никога преди това не беше мислила за такива дреболии като сядането на стол например.
— Разбира се, че е важно — отговори строго Джулиън, стана и отиде при нея. Застана зад стола, сложи ръце върху раменете й и грубо ги изтегли назад. — Чувстваш ли разликата?
— Но това е смешно — извика Тамсин. — Не мога да седя така, ще се чувствам като кукла, натъпкана с парцали.